vs. archives

Състоянието на жертвата
Било несъвместимо с живота
Казвате ни за кой ли път
Нима мирният преход
Е съвместим с живота
Нима животът ни
Е съвместим с внуците му

Документирам, че те обичах
Само за протокола: беше хубаво
И все повече болеше
Не е да не те предупредих от самото начало
Поезията болеше повече.

Разминал се на косъм
С тотална щета под запалените фарове
Осветяващи призрачно празно пространство
На ограничителна заповед за недоближаване
Мъж на средна възраст копае дупка
За погребение на кучето си
Неговото всичко.

На Венци

София мое бяло момиче
Никога не си ме обичала каквато си
Горда и уплашена като момиче от село
Лягащо си с негър свободно и девствено
Красиво и страшно е едно и също
Градът е затворен най-сетне не можеш да избягаш от себе си
Родината е зад санитарен кордон
Ти си чумава и всичко родно страни от теб
Сега е моментът да бъдем щастливи
Мое бяло момиче

Сънувах, че се разхождаме с Венци Арнаудов навръх Цветница и сме ирационално щастливи. Венци е в рисковата група, разказва ми в детайли с обичайния си мек и решителен глас за погребенията в масови гробове на остров Харт. Днес се решава съдбата на българската Революция, казва, докато методично пали пура, днес или роби завинаги, Влади, роби на внуците на нашите потисници.

Тогава ми се присъни, че тъкмо съм взел Sex Shop от печатницата и я нося да я предлагам по сергиите. Началото на прехода е и най-великата съвременна поезия на български, поезията на 80-те, вече е бъдеще в миналото, но аз още не го знам. Зад една от сергиите седи Златомир Златанов и чете Пизанските кантоси. Накъде така, Сабоурин, пита ме той. Засрамено скривам торбата с книгите зад гърба и си купувам книжка с кръстословици. Не ме гледай мен, казва Златанов, връщайки рестото, важното е, че си приключил още в началото. Сега ти остава само да се връщаш към края.

Сънувах, че съм един от латиноамериканските университетски преподаватели на Боланьо, който по неведомите пътища на лявата чилийска емиграция попада в България. Понякога в междучасията, в дните, когато вече не издържах и бях на ръба да свия бърз джойнт или да си ударя една чекия, случайно се поглеждах в тоалетната в огледалото и разпознавах Владимир Сабоурин.

Сънувах, че сънищата имат дедлайн и ми остава само една последна нощ. Тогава ми се присънва съвършената любов на Жана Моро и Майлс Дейвис в огромен празен офис в Дефанс. Никога няма да преживея нещо толкова съвършено, мислех си, по-добре да се откажа преди да е станало прекалено късно. Но прекалено късно за какво? Писането е този асансьор за ешафода.

Сънувах, че татко сънува, че съм написал дебютната си книга на испански. В съня му внимателно се претегляха всички за и против на професор по латиноамериканска литература, който държи да не се оставя на родителския си егоизъм. Магическият реализъм на съня изисква всъщност да пишеш на български, казваше накрая леко посърнал, но с решимост. Но не забравяй в чий сън се намираш.