vs. archives

Подплашен от играещо куче
Огромният кон се срути
Като паметник в пръстта
На манежа инструкторът му
Получи истеричен пристъп
Десен заден каза
Погали мястото
Моята кобила

Ти влизаш при коня си
Като при земен бог
Богочовек с мека муцуна
И топли изпитателни очи
Леко го побутваш с уважението
Дължимо към монументален властелин
Четкаш го както влюбено момиче
Докосва доскоро непознатото
Мъжко тяло като дългогодишна съпруга
Приела всичко в тленността на партньора
Чешеш го в раковините на ушите
Както момиченце играе с момченце
На мъж и жена
Когато конят ти пада в праха
На манежа ти си негова
Потресена яростна майка

Представи си свят
В който да не се наказваме

Нека аз да съм виновния
И да си доставим малко удоволствие

След като постоплиш
Ръцете си между бедрата
Можеш да продължиш
Нататък.

Ето ни пак преди първата ни среща
Ти мълчиш като пукъл
В дълбините на депресията и вечноженственото
Аз съм на черешата
И искам час по-скоро да те еба
Щастливи сме
В почти семейно разбирателство

Ето ни пак у дома
Идва време за лягане
Оправям ти леглото слагам те
Да си легнеш целувам те
По многострадалното чело
Косите ти черен разкош
Върху син сняг
Скланям се над теб
Като над умиращата ни любов
Примката се е затегнала до асфиксия
Толкова те обичам
Постнаталната ти депресия
Ми еба майката

Светить всегда
Владимир Маяковский

Време е
За вдигане на щорите
Цариците на нощта
Меланхолни се оттеглят
С обичайното мрънкане
Обичам труда
И слънчевите
Сутрешни момичета.

Някой беше казал
Че животът е болест
Предавана по полов път

Единственото спасение е
Рационалността от титанов сплав
Внимателно и добронамерено
Следяща красотата
На лудостта.

ПП.
И сън
Много сън

Преди да й се отдадеш
Накрая финтирай я
Поне няколко пъти
Само така ще оцени
Кучката какво
Получава.

Поезията е снайперистки двубой
Зад полярния кръг
Издебването е безкрайно
Бялата смърт е първа другарка
В решителния миг
Не си чувстваш пръста
Върху спусъка
Нека умрем от куршумите си
Не от сладкото унасяне
Нека куршума в главата
Ни събуди
За нов живот.