Позволявал съм си много, казвате
Пристъпвал съм важно-важно в мантия от надменност
След броени години кой ще си спомня за ролята ми на тъпкач
За баналните изцепки на доскорошен съпруг
Комическите детайли ще са ланшен сняг
Вие обаче, вие ще гниете в земята
Дори е под въпрос дали торта от вас ще е достатъчно богата
Да поддържа моравата
Върху вашия гроб.
По Хораций, Пушкин и Езра Паунд
Обичам жени с име йоана
Или йоанна не съм за едното нъ
Нямам майка баба сестра
С това име нямам френски предци
С името на девата от орлеан
Йоана е моята кубинска принцеса
Сестра на нова социална поезия
Странно е наистина че са ми дъщери
Аз женомразеца чудовището на квартала
Може би като баща обичам жените
Поетите казват имали дъщери
Обичам ви момичета
Майка ми седи на верандата
Това е единствената запазена снимка
Снимана е отдалече вижда се
Цялата къща с комините и парадното стълбище
Изглежда като миниатюрна черна фигурка
Пред къща играчка с бялата точка
На сплетените й ръце по средата
Мен ме отнася някакъв вихър
Веещ откъм океана чертите
На лицето й вече не се виждат
Според спомени на съвременници
Много е приличала на мен
Бил съм с четири категории жени
Първата предпочиташе
Парите пред шамарите
Втората по-скоро шамарите
Пред парите
Третата предпочиташе
Парите и шамарите
Четвъртата единствено
И само любовта
Предполагам че има и пета
С нея ще се срещна
На някоя коледа
Трудно се преебава поет
Болката е на негова страна
Не е редно да можеш да правиш нещо добре функциониращо
Без да лапаш пишки и да експлоатираш чужд труд
Не е редно да изградиш дом за повече от един човек
Само със собствен труд и собствени пари без да експлоатираш чужд труд и да крадеш чужди пари
Не е редно да успяваш да го правиш
Въпреки желязната логика на успеха на лапането на пишки и експлоатацията на чужд труд
Наистина не е редно
Забавно е
Тази сутрин получих от Ваня Вълкова проекти за корица и написах заключителното стихотворение на „Любовна поезия. Антология“ – „Животът е курва“.
Благодаря на всички, взели участие
Дойде тук
Преди петнайсетина години
За да бъдеш дефлорирана
Сега идваш
За да вземеш детето
След ебането през уикенда
Кръгът се затваря
Животът е курва
Само се опитах
Да намекна че възвръщаемостта е
Дългосрочна и посмъртна
Но вие настойчиво твърдите
Че ви се живее
Забравяте да свалите
Часовника докато ви ебе следващия самодоволно
Казвате за предходния не му го върнах
Казвате не си ли спомняш
Че ми го подари
Въпросът не е в спомена за миналото
В спомена за безсмъртието е
Единственият човек
Който е бил от началото
До края с бодлер е
Била майка му
Писмата му до нея
От тринайсегодишен
До мозъчния удар са
Пълни с копнежа на детето
И молби заплахи заповеди
За пари пари пари винаги
Има може би надежда
Дори за нас
Скъпа мамо
