vs. archives

Казах й го
За поезията убивам човек
Май не ми повярва
Не е да не й го повтарях
Накрая се отказах
Речено сторено

Казах й го
За поезията убивам човек
Май не ми повярва
Не е да не й го казах

Очите ти са сини слончета
Ръцете ти са диви клончета

(Първата половина на 90-те)

Обикновено убийците са бащи
Които често посягат и на живота си
Категоричен е таблоидът цитирайки
И майката искаха да ми вземат децата
Е, нека ги вземат сега

Друга интересна подробност
Която се набивала на очи от профила на майката
И публикациите й във фейсбук ставало ясно
Че била вярваща интересувала се от източни практики
Изключващи каквото и да било насилие

Адвокатът на обвиняемата заявил
Че години наред била малтретирана физически
От мъжа й освен това била сексуално насилвана от свекъра
Предава нова телевизия класически случай на домашно насилие
На прехода от античност към неолиберализъм

Лесничеят баща на децата разкрил
Ексклузивно пред таблоида страшни тайни
За жена си след раждането сякаш нещо станало с нея
Лежи яде не поглежда децата забавени реакции
Беше вечно отнесена той спял с децата

Откъдето и да погледнеш нещата
Демокрацията на спектакъла представя
Всички гледни точки по въпроса
На античната трагедия в постистанбулски вариант
Искали да вземат децата

Е, нека ги вземат сега

Водите на реката ромолят прохладни
и сянката на планината ляга на полето
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън
Мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Минава ден, а после седмица
а после точат се годините
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб
а мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Луна и слънце побледняват
Съзвездия изменят формата си
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

(По Даниил Хармс)

Казваше се зоя
Рускиня женена за българин
По времето когато това означаваше курва
Зоя беше старообрядка
Когато ни гостуваше си носеше
Собствени прибори за ядене
Пълен комплект спално бельо
Още не познавах истинските курви
Зоя беше старообрядка от архангелск
Носеше ни клюква и вълнени чорапи
Произведени зад полярния кръг
Зоя ме запозна с живота който е курва
Зоя беше старообрядка от архангелск
Животът който не беше курва.

Надушили кръв
Сенките се скупчват

Но къде е жертвеното животно
Аз не съм

Няма по-хубава поезия
От всекидневния труд

1. Ярка светлина
Несравнимо ярка

2. Мигновено изчезване на страха
Докато не се върнеш обратно

3. Чувство за пропадане
Колата се върти по дължината си надолу по ската

4. Дежавю на нещо
Което не се е случвало

5. Липса на спомени
Докато филмът се превърта назад

6. Животински страх
При връщането обратно

7. Невроните искрят
Сърцето не помръдва

Доскоро не живеех на улица маяковски
Нищо против владимир владимирович

Доскоро поназнайвах немски
Нищо против социализма в една отделно взета страна

Доскоро бях даниил хармс
Нищо против родната психиатрия

В сияйно утро
В разгара на полярното лято
Две бели мечки майка и малко
Като върху айсберг се покатерват
Върху атомна подводница
На кея на военна база
Някъде зад полярния кръг
Двата силуета се очертават
На туловището на левиатана
Загледани към хоризонта на океана
Като в детска анимация
Отеква изстрел някой псува
Зад кадър майката пада
Покосена във водата
Преди картината да успее да се обагри
В червено псувнята е заглушена
С пиукане мечето изпуска
Бутилката кока кола
Която тъкмо бе надигнало
Да пие гласът зад кадър
Не спира да дудне
В рекламното сияние
На полярното лято