vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

7 неща, които човек усеща преди да умре (по статия от периодичния печат)



1. Ярка светлина
Несравнимо ярка

2. Мигновено изчезване на страха
Докато не се върнеш обратно

3. Чувство за пропадане
Колата се върти по дължината си надолу по ската

4. Дежавю на нещо
Което не се е случвало

5. Липса на спомени
Докато филмът се превърта назад

6. Животински страх
При връщането обратно

7. Невроните искрят
Сърцето не помръдва

Доскоро

Доскоро не живеех на улица маяковски
Нищо против владимир владимирович

Доскоро поназнайвах немски
Нищо против социализма в една отделно взета страна

Доскоро бях даниил хармс
Нищо против родната психиатрия

Смъртта на мечката

В сияйно утро
В разгара на полярното лято
Две бели мечки майка и малко
Като върху айсберг се покатерват
Върху атомна подводница
На кея на военна база
Някъде зад полярния кръг
Двата силуета се очертават
На туловището на левиатана
Загледани към хоризонта на океана
Като в детска анимация
Отеква изстрел някой псува
Зад кадър майката пада
Покосена във водата
Преди картината да успее да се обагри
В червено псувнята е заглушена
С пиукане мечето изпуска
Бутилката кока кола
Която тъкмо бе надигнало
Да пие гласът зад кадър
Не спира да дудне
В рекламното сияние
На полярното лято

Я памятник себе воздвиг и прочее

Позволявал съм си много, казвате
Пристъпвал съм важно-важно в мантия от надменност

След броени години кой ще си спомня за ролята ми на тъпкач
За баналните изцепки на доскорошен съпруг
Комическите детайли ще са ланшен сняг
Вие обаче, вие ще гниете в земята
Дори е под въпрос дали торта от вас ще е достатъчно богата

Да поддържа моравата
Върху вашия гроб.


По Хораций, Пушкин и Езра Паунд

Възхвала на Ио

Обичам жени с име йоана
Или йоанна не съм за едното нъ
Нямам майка баба сестра
С това име нямам френски предци
С името на девата от орлеан
Йоана е моята кубинска принцеса
Сестра на нова социална поезия
Странно е наистина че са ми дъщери
Аз женомразеца чудовището на квартала
Може би като баща обичам жените
Поетите казват имали дъщери
Обичам ви момичета

Майката на Бодлер



Майка ми седи на верандата
Това е единствената запазена снимка
Снимана е отдалече вижда се
Цялата къща с комините и парадното стълбище
Изглежда като миниатюрна черна фигурка
Пред къща играчка с бялата точка
На сплетените й ръце по средата
Мен ме отнася някакъв вихър
Веещ откъм океана чертите
На лицето й вече не се виждат
Според спомени на съвременници
Много е приличала на мен

Петият елемент. Изповедта на едно шовинистично прасе

Бил съм с четири категории жени

Първата предпочиташе
Парите пред шамарите

Втората по-скоро шамарите
Пред парите

Третата предпочиташе
Парите и шамарите

Четвъртата единствено
И само любовта

Предполагам че има и пета
С нея ще се срещна

На някоя коледа

Сун Дзъ, Изкуството на войната

Трудно се преебава поет
Болката е на негова страна

Не е редно

Не е редно да можеш да правиш нещо добре функциониращо
Без да лапаш пишки и да експлоатираш чужд труд

Не е редно да изградиш дом за повече от един човек
Само със собствен труд и собствени пари без да експлоатираш чужд труд и да крадеш чужди пари

Не е редно да успяваш да го правиш
Въпреки желязната логика на успеха на лапането на пишки и експлоатацията на чужд труд

Наистина не е редно
Забавно е

Любовна поезия. Антология

Тази сутрин получих от Ваня Вълкова проекти за корица и написах заключителното стихотворение на „Любовна поезия. Антология“ – „Животът е курва“.

Благодаря на всички, взели участие

Дизайн Ваня Вълкова, 2020