vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Как автора изпитва Катуловски чувства и се самообвинява и обяснява

Знам, че тя идва в малките часове
И ти се обаждат невъзможно рано и
Ти веднага разбираш кой и за какво

Не искаш да се събуждаш от сладкия сън
На живота не знаеш какви ги говориш приемаш
Безропотно всяко банална мерзко

Съболезнование всяка мерзка оферта
За погребална услуга всяко мерзко
Предложение за етапна рутинна помощ

Знам, че е свинщина, но мисля за ебане
Не знам защо е така, но го чувствам да става
Тя идва, аз мисля за ебане

Усещам главата си като хелиев балон

Усещам главата си като хелиев балон
На детско парти малко преди
Да си купиш първия сутиен
Лее се твърдия алкохол на неотдавна
Легализираната кола същинска
Оргия осенена от фолиото
На надуваемите цифри усещам
Главата си като хелиев балон
И ръката ти здраво да държи връвчицата.

Рогатата девойка ИО

Дълго преди да се срещнем
В тъмнината на този свят ти
Излязла от тъмнината на утробата аз
Бродейки в тъмния лес преди
Да зърна омотана в системи
Светулката ти в кувьоза

Дълго преди да се срещнем
В приглушения полумрак на ставаща
Частна болница аз те познавах
Под отвесната светлина падаща
Безмилостно върху непречупеното
Приковано тяло на гръцкия титан

Чух името ти първо от неговата уста
На хитроумен занаятчия и провидец
Устата цедяла доскоро ругатни връз
Новия тиран новия комсомолски секретар
Новата власт на виртуалния капитал
Чух името ти първо от неговата уста

Дълго преди да се срещнем
Титана нежно като дъщеря те назова
Рогатата девойка ио

Второ стихотворение в мола

Убивам времето с абсолютно безвкусен
Черешов чийзкейк, спомняйки си с радост
Равна на безвкусността му за великата
Американска страна, за абсолютната също
Безвкусност на цялата храна там
И за величавото неясно усещане за свобода
Свободно от радостите на вкуса.

Чакам да взема дъщеря си от рисуване

Чакам да взема дъщеря си
Остава ми още час седене в мола
Върху който още не падат руски бомби
Изпитвам дълбокото умиротворение от осъзнаването
На този прост факт и спокойно, без афект
Мразя всеки един руснак.

Най-сетне разбра

Когато ми се отдаде
Розовопръста и пухкавобуза
Ти ми се изсмя в лицето
От първи момичешки страх
Каза с очи на когото много е дадено
На когото аз съм дадена много
Ще се изиска мисли му момченце

Подарена къща назад не се връща

Когато ми роди дъщеря
Разрязана като джоб тип кенгуру
Ти ме погледна бледа от загуба
На кръв анемията на куле вече си
Казваше думата на когото много е
Дадено на когото аз съм дала
Ще му се изиска мисли му

Подарена къща назад не се връща

Когато умря, красавицата на моргата
Превърната отново в момиченцето
С луничките, които ме побъркваха
Ти премълча с недосегаемото достойнство
На алабастрова мъртва хемофиличка
Недосегаемото достойнство на далия всичко
На копеленцето склонено над теб

Подарена къща назад не се връща
Копеленце момченце най-сетне разбра

Твоята стая

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти в което потъвах след
Провисналата желязна пружина
Да правиш секс без да си положил
Основа на канара е шибана работа
Пише го в евангелията това беше
Построено на пясък, от който
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти

Не помня нищо в тая стая под наем
В люлинска панелка на първия етаж
Трябваше наистина много да се обичаме
За да не усещаме усойността й в костите си
Преди да вляза за първи път там
Дълго ми бе писала за тъмния студ
И единствената ти приятелка брезичката
Пред прозореца споделяла тъгата ти

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти което ме въздигаше над всичко
Без да има човешки условия за секс
Както споменах за каква радост може
Да иде реч насред провисналата пружина
На времепространствено изкривяване
От вездесъща тъмна материя, от която
Без да зная как ме издърпваше

Силата на мекотата на ръцете ти
Моята единствена родина

Секса на старите котки

Спомням си когато за първи път
Видях чифтосване на котки бях дете
Беше брутално без да разбирам докрай
Какво се случва разбрах, че с това
Шега не бива определено не като сега

Нямаше стойка нямаше обладаване
Нямаше гордост нямаше радост нямаше
Дори яснота дали изобщо има копулация
Котешките старци на рембо божественото дете
Грозотата през чистия му детски поглед

Мъжкаря сърдито мълчеше ти го
Удостояваше с мяучене колкото
За бог да прости и сърдитостта му
На връщане пак ви видях един до друг
Спазвайки социална дистанция

В спомена ми котките се разбягваха
Веднага след края на садистичната си
Вакханалия вие седяхте като в невидима гостна
В невидими фотьойли пред невидима масичка
Затрупана с хартиени сметки.

Мама пингвинка и бебе пингвинче

Мама пингвинка е за гушкане нощем
Тази мама няма дневни функции, изпълнявани
От татко пингвин който не умее
Да изпълнява нощни гушкащи функции
Иначе казват добър пингвински татко

Мама пингвинка има на корема джоб
В който държи и гушка бебе пингвинче
Бебе пингвинче е зашито в джоба
Може да увисне надолу с главата
Но не може да изпадне от гушкането

Мама пингвинка, от която те извадиха
Също имаше напречен джоб тип кенгуру
В долната част на корема, който разрязаха
Немислимо за татко пингвин изпитание
Татковците пингвини са страхливи

Колко искам да бъда
Като мама пингвинка!

Поезия и истина. Към книгата Слизане към морето

Джеси Оуенс победи в спринта на 100 метра
На Олимпиадата в Германия
през 1936-а, Фюрера не му подаде ръка
защото е негър, а негрите
са най-добри в 100-те
метра, броените секунди между живота и смъртта
които трябва да се преодолеят достойно,
мъжествено на максималната дадена ни висота

Още Хераклит е знаел
че това са 100-те метра

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Учителю
Триенето подобрява
постижението на спринтьора
тартана и шпайковете

според редица коментатори
повече грешат тези, които сами не вярват
на своите разкази

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта