Сънувах, че съм се наспал след продължително безсъние и се събуждам в леглото от детството си с дървената табла, в която имаше чвор на нивото на възглавницата. Безкрайно го съзерцавах око в око като мандала с блаженството на дете, което не трябва да става. Някъде отдалече се чуваше порой от капчуци и гукане на гълъб. Строшени са вратата адови на света от вчера, мислех си. Започва нов живот.
Сънувах, че преводачът Краси Кавалджиев е заварен от пандемията в Париж, където е напълно сам. Пуснал си е брада, с която прилича на високопоставен, образован във Франция османски велможа, чийто дом е пълен с великолепни издания в кожени подвързии, които малко по малко разпраща по пощата на приятели. Не знам френски, но се влюбвам в библиофилско издание на Цветя на злото от неговата библиотека, в което има портрет на младия Бодлер, какъвто никога не съм го виждал. На мен ми побелява косата, казва той, а брадата само отпред на брадичката. На мен почти цялата ми брада е бяла, а косата само по слепоочията, отговарям. В София вече е паднал мрак, в Париж още се вижда дневна светлина, идваща от невидим прозорец. Краси обръща телефона към прозореца и празната улица, за да видя картина от малък немски град след затваряне на магазините.
Сънувах, че по време на голямото затваряне дъщеря ми е пораснала не с дни, а с часове. Движенията и мимиките й са заприличали на грацията на кубинския и френския й дядовци. Докато я уча да играе на табла и я гледам, имам чувството, че съм старец от обезлюдено българско село.
Сънувам, че Гео Милев и Рембо са гаджета и планират да превърнат българската литература в световна. ПР агенция, дочула за проекта им, иска да ги наеме за рекламна кампания за кандидатурата на Георги Господинов за Нобелова награда. Те приемат, но проектът бързо се разпада поради непреодолими разногласия между тандема и агенцията дали кандидатът да бъде промотиран като тъгуващ за грантовете на света от вчера или залагащ на бъдещето на преносимата аптечка с CHF.
Сънувам, че всички жени, с които съм бил, се събират на нещо като среща на випуска. Така събрани на едно място са видимо красноречиво свидетелство, че по-скоро съм писател, отколкото любовник. Прави приятно впечатление, че не говорят за мен, а за мъже, които не познавам. Моят учител в поезията би получил инфаркт, ако видеше това насън, мисля си, дори ефектът на отчуждаването не би го спасил. Потвърждавам си с чувство на дълбока благодарност, че Брехт е велик.
Сънувам, че съм докторант на Карл Шмит по време на Третия райх. Той вече е изпаднал в немилост и волю неволю се концентрира върху дистанционното обучение, въведено в университетите след началото на извънредното положение. Не се спичай, дружелюбно ми казва, втората ми жена е сръбкиня, първата беше хърватка, питая топли чувства към вас, чудесни германофили сте. Е, не точно сърбите, ама вие сте отличници. Знаеш, че суверен е този, който решава за извънредното положение. Вие точно сте интересен правен казус: имате най-доброто и навременно извънредно положение, а нямате суверен.
Сънувам, че прекосявам Атлантика на празен съветски танкер, завръщащ се след редовен курс за доставка на нефт за Куба. Минали са едва пет години от Карибската криза и капитанът на танкера прилича на Ахаб, чийто Бял кит е построяването на комунизма, предвидено от ХХ конгрес на Партията за началото на 70-те. Тогава ще съм на три години, мисля си, пътувайки за друг малък сателит на Белия кит, родината на майка ми.
Сънувам, че съм Диего Ривера и току-що съм научил, че Фрида спи с Троцки. Не ги разбирам тези европейци, мисля си, той не знае ли, че тук се застрелва за много по-малко от това. Иначе разбирам, сексапилът на въплътената Октомврийска революция, и аз го усещам. Сексапилът на Революцията срещу сексапила на изкуството. И двете смъртноопасни. Защо тогава толкова го мисля.
Сънувах, че присъствам като дете на семеен скандал между Пенчо и Мара. Тя се опитваше да го изкара извън себе си с елементарната, но ефикасна теза, че писането на поезия е чекиджйство. Той не си правеше труда да търси по-сложни характеристики от тъпа кучко. Завършиха с размяна на шамари, Пенчовият беше осезаемо по-тежкият, съдейки по първоначалния ступор на Мара. Но те нямат дете, мина през ума ми. Кой тогава съм аз в този споделен сън за щастие насред извънредното положение.
Сънувам, че съм Гео Милев и превеждам Средата на живота на Фридрих Хьолдерлин, стихотворението с умиротворените жълти круши на угасващото съзнание, които видях като бесни жълти цветя. Остават ми пет години живот, на него месеци преди да полудее. Звънтенето на ветропоказателите в ноемврийския вятър на бюргерската студенина се чува като плющенето на знамена в студената пролет на празните софийски улици на извънредното положение.
vs. archives 