Сънувах, че в петък майка ме взима от седмичната детска градина за астматични деца в Княжево и за награда, че съм издържал седмицата самота ми купува поничка с шипков мармалад. Моята мазна нафора с врящо мармаладено сърце, моето сърце Исусово.
Сънувам, че отивам при Бретон да се консултирам по належащи организационни въпроси. Сварвам го във вихъра на автоматичното писане и не крие раздразнението си, че го прекъсвам в такъв момент. Виж, аз не съм Митеран, алафрангите и чаепитията с дисиденти от периферни региони не са моята чаша чай. Мексико? Това е друго, сюрреалистична страна парекселанс, вие обаче не сте Мексико, най-много Хондурас с някой и друг образован белогвардеец. Два съвета: само чрез желязна дисциплина от комунистически тип можеш реално да се противопоставиш на неолибералната литературна мафия. Нали и без друго те имат за сталинист, еми бъди сталинист. И стой далече от комунистите и техните деца и внуци. А, и вкарай малко повече галска кръв в тая социална поезия.
Сънувах, че пръв мой близък ми съобщава, че е болен. Познавам го като спокоен и смел човек и въпреки това спокойствието, с което ми го казва, ме поразява. Изведнъж си спомням, че наскоро прочетох негов пост, в който той описваше състоянието си, но аз го бях взел за литература, въпреки че усетих за миг как от тъмното на отворена врата ме лъхва течението на истината. Ако оцелеем, винаги ще мога да разчитам на този човек, проблясва в съзнанието ми, винаги и за всичко.
Сънувах, че за първи път след обявяването на извънредното положение пазарувам в мола. Приличаше на опразнен езически храм, смирено очакващ идването на варварите. Това е нещо ново за това място, почти злорадо си мислех, смирение, интересно. Бяха отворени само жизненоважни магазини, един супермаркет, магазин за биохрани, магазин за хранителни добавки за културисти. Детският кът беше чисто ново реновиран, ограден от предпазни ленти. Смирено очакване на варварите, скъпи суперхрани, културизъм вкъщи и неизползвана детска площадка, връзва се, мислех си, има надежда.
Сънувах, че Карл Шмит ме кани на гости с пренощуване в родното си провинциално градче, където се е оттеглил след денацифицирането си, за да се информира от първа ръка за българския етнически модел на най-успешното извънредно положение в Европейския съюз. Както знаете, имам слабост както към жените от Балканите, така и към извънредното положение, предразполагащо казва той. В българския модел не разбирам едно: чувам, че е най-ефикасният при пълна липса на реални мерки, снабдяване на населението с маски, респираторни машини и прочее. Това добре, реалните мерки понякога са вредни при наличието на абсолютна власт. Но обяснете ми все пак едно: как така еднакво неденацифицирани, пардон, недекомунизирани политици не могат да се разберат по съществото на извънредното положение? Това така наречената „българска работа“ ли е, при която публичното насиране на де що има суверен от страх е въпрос на висш пилотаж?
Сънувам, че съм агент на ФБР и отговарям за първия разпит на Езра Паунд след задържането му в Италия по обвинение в държавна измяна. Мисията е трудна както поради пандемията, така и заради информационната война, в която враговете ни са успели да окажат помощ на място преди нас. Не помага особено, че бившите ни съюзници на свой ред вече се извиниха за забавянето на помощта. Заварвам Паунд в стаята за разпит в прекрасно настроение. Не носи маска, не спира възбудено да пипа навсякъде лицето си, да хапе крайчеца на рижавата си брада и припряно да се прокашля. Вече съжалявам, че не си сложих защитното облекло и очила, но запазвам самообладание. Под формата на неформален смолток преди да пусна диктофона го питам не се ли страхува от случващото се. Обожавам стадния имунитет, млади човече, експанзивно отговаря той, понечвайки да ме потупа по рамото и само белезниците му попречват. Сигурен съм, че тази тема може да послужи за чудесно основание на един надявам се скорошен личен разговор с Доналд, в който да му обясня защо харесвам Мусолини.
Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино по време на карантината. Знам, че това е рисковано, той също го знае, но се разбираме да нарушим социалната изолация по взаимно съгласие и спазвайки стриктно границите на поезията и съня. В руското училище ме научиха на дисциплина и имам афроамериканска кръв, побързвам да кажа, и аз не знам защо, като уводни думи. Ах, скъпи приятелю, отвръща той, както царизмът, така и политическата коректност са неудачни институции. Но добре, че предварително ме уведомявате за това, Вашите сънародници обикновено декларират, че са русофили или русофоби, когато вече е късно разговорът да бъде избегнат.
Сънувах, че съм на 16 и всяка сутрин ходя да плувам на басейн Република в Парка на свободата. Чувствам се като старогръцки бог на Олимпиадата в Берлин през 1936. Всъщност нацизмът май не прославяше Републиката и Свободата, мисля си, а кръвта и почвата, но не обръщам особено внимание на тази мисъл. Най-добрите места на първа линия на открития басейн са резервирани през целия сезон за двама чужденци, пушещи пури, чиито шезлонги винаги са обкръжени от възбудена група почитателки от ГДР. Някой ми казва, че това са известни немски писатели и решавам да си взема автографи. Впечатлен съм колко са евтини тук хаванските пури, казва единият, докато ми разписва томче със събраните си стихотворения. Да не подценяваме и жените, вметва другият, в родината на Орфей и менадите сме. Не ще и дума, камарад Мюлер, не ще и дума, отвръща Брехт.
Сънувах, че съм роден на остров. Скоро след раждането ме отнасят през океана в неизвестна посока, но в последния момент, вече на борда на празния танкер, решавам да не заминавам. За да не злепоставя майка, ще се направя, че съм заминал, казвам си, Ахаб трябва да си мисли, че Исмаил е на борда. Знам, че майка е робиня и отиваме в пустинята, но тя ще мисли, че съм с нея и това ще я крепи. Виждам от брега как танкерът започва да се покрива с ръжда още преди да е напуснал пристанището, усещам нейния досег с кожата, вкуса й в устата. Усещам потребността на майка да бъда там. Знам, че съплеменниците й ще превърнат тази потребност в омраза и ресентимент, но майка не е виновна за това. Че ми е майка, ще им се вмени в оправдание. Но аз съм роден на остров и оставам на него.
Сънувах, че Марко Видал се е спасил от пандемията на някакъв остров, на който карантината не е наложена от държавата, а е природна даденост. Той пише поезия на испански и български, превежда от испански на български и от български на испански, разговаря с майка си и Рамон Лул за сауни и дарк румове, облича и съблича Девата, славослови Я и облажава един по един всеки член от тялото Й.
vs. archives 