vs. archives

Майка умираше, както си му е реда
нямаше и година след смъртта на сирма
единствения ми живот беше смъртта
и грижата за безсмъртието на детството на ИО
прибирах се у дома от долината на смъртната сянка
в чудовищната овча купел ни жив ни умрял
бухвах се под максимално горещия душ
после директно в леглото независимо от часа
пусках нат кинг кол и се молех на татко
който е под земята и на небесата татко
моля те да издържа това моля те татко
майка умираше, както си му е реда
нямаше и година след смъртта на сирма
единствения ми живот беше смъртта
и грижата за безсмъртието на детството на ИО
и се молех на татко, който е под земята
и на небесата татко татко татко татко

сив дъждовен прекрасен понеделник
забил лявото слепоочие във възглавницата
знам, че ме обичаш

щедростта на любовта ти няма граници
ти ми даде всичко и не спираш да ми даваш
да продължа да слизам към океана

езиците са дим на лишените
от щедростта на любовта ти
вселенското съзнание се закръгля

като син неонов геврек над главите ни

Слава слава слава слава на героите
срещал съм хора като вас срещал съм
циничните капути пратили ви за нелоши пари
славно да умрете за световната революция слава слава
слава слава на героите на световната революция

А сега по същество идвахте от джунглите на ангола
и мозамбик живеехте във виетнамските общежития
бачкахте в строителството сравнително добре
армейски дисциплинирани поддържахте
хигиената в стаите си купувахте

Бира по нощите от виетнамците купонясвахте яко
чат пат изнасилвахте някое местно бяло момиче
нормално всекидневие след делниците в джунглата
африканския апокалипсис сега на момчета
за поръчки на братската съветска страна

Толкова за падналите в бой герои нищо
особено просто добри момчета пехотинци
на шибаната световна революция циничните
копелета пратили ви до един на смърт
нямат лице чинуши на същата тая революция

Слава слава слава слава на героите
по-добре щеше да е да имате очила за нощно виждане
по-добре щеше да е да разполагате с противодействие
срещу звуковото оръжие което ви дезориентира, но вие
просто сте шибани герои умрели за шибаната революция

Слава слава слава слава на героите
на шибаната световна революция нали така
по-добре щеше да е да сте подсигурени срещу кибератаката
коридорите на цифрова тъмнина за невидимата
инфилтрация на командосите от делта форс

Но вие сте шибани герои на световната революция
умрели до един в неравния бой нали така
чинушите на революцията ще изплатят
некое конвертируемо песо некой долар може дори
на вдовиците и дъщерите ви за козметика

И някоя друга парцалка която може да се купи
само с конвертируемо песо или зелени гущери
ще са щастливи не ме разбирайте погрешно
и аз имам дъщеря освен това ще са деца
на герои паднали до един в неравния бой

Ето дори аз предателя на световната революция
сега си спомням за вас за купоните във виетнамските общежития
за потоците бира за местните бели момичета
които не се гнусяха от вас дошли от джунглите на африка
с белези от бойни рани получени в името на революцията

Слава слава слава слава на героите
Повечето яки черни браточки разбира се
На това му се вика комунистически интернационализъм
Паднахте до един геройски в неравния бой
За шибаната световна революция.

Никога няма да разбера
какво намираш в този човек
не спиш с него, което прави
нещата още по-неразбираеми

Никога няма да забравя как
в едно твое ученическо интервю
беше споменала името му редом
с моето как е възможно това

Казват ми, че и двамата сте
от малки провинциални градчета
това е пълен булшит спал съм с теб
ти си кака с душа от големия град

Казват ми, че когато дойдете в софия
така се държите един за друг като за детски
спомен насред студа на възрастния свят
но тоя капут е по-студен дори от ел ей

Никога няма да разбера как
след като бяхме любовници ти не изгуби
вкус да общуваш с по-долнопробното ти
умното момиче знаеш колко много по

Никога няма да разбера как
жена спала с мен може да общува с такъв човек
наречи ме самовлюбено прасе няма проблем
аз знам, че ти знаеш, че никога

Никога няма да разбера това у теб

Знам, че не ме харесваш така е
По-добре за стихотворението за теб

Харесвам всичко в теб слабичкото телце
На френско селско девойче от края
На стария режим харесвам плитките ти
Макар че не си рижа почти имаш лунички
Харесвам дънките ти баги мечтаех за такива
Като тийнейджър сега мога да ги имам
Но не мечтая мечтая за тях само на теб
Харесвам овърсайз фланелката ти с щампа
На бистрото, в което пиша харесвам
Едвам забележимите ти гърди впрочем
Може и да са забележими гледам те
Много дискретно само сега за стихотворението
По-настойчиво, но само когато с гръб към мен
Правиш кафе на мен все така ми се случва
Че ми прави кафе колегата ти така е по-добре
Не искам да правиш нищо за мен освен да си
Героиня на това стихотворение не планирам

Да пиша повече за теб не съм влюбен
Страшно те харесвам и така е по-добре.

има един несвършващ момент
в който рейса пори без край
безкрайна протяжна тъмнина
после изведнъж снизхожда
като от някакъв сияен купол
родното равно софийско поле
не сънувам не съм надрусан
прибирам се у дома след бачкане
и изведнъж равнодушната спяща родина
открива пред мен естакадите си
недовършените изоставени сиви
бетонни голи силуети на офис сгради
и аз се изцепвам още в полусън
ето кучко наричам те родина спри
да бъдеш на всеки амбициозен блед молец
който те пожелае и тогава се отприщва
най-сетне ти казвам всичко
направо в безсрамното позлатено лице
родино кучко на руската мафия
родино кучко поредната славянка на тръмп
родино кучко на българчетата за поръчки
на руската мафия на глобалния комсомол
родино кучко прибира се по нощите
твоя един син равнодушна спяща родино
спри да бъдеш кучка на всеки амбициозен
блед молец който те пожелае
спри да бъдеш кучка родино спри
ето кучко наричам те родина

На рождения ти ден е
Равноденствието на сивотата
С кървавочервените ти устни
По средата кървавочервени в сивотата

На рождения ти ден е
Когато опрощаваш греховете
На сивото човечество в мое лице
С кървавочервените си устни

На рождения ти ден е
Деня на даровете на твоите влъхви
Които целуват краченцето на щастието
Шибаното яко писане със синя панделка

С червена някаква блондинка
За тебе, прасчо, чувам отвисоко

Похотта обичайно е бърза
Но нейната истина е бавното слизане

Дете, което отлага до немай къде
Разопаковането на коледен подарък
Непризнатото очакване на безмилостно ранното
Обаждане с рутинното неочаквано съболезнования
Очакването, че никога повече няма да пишеш
И подаръка за нейния рожден ден, направен
От някой отишъл си по твоя непризната вина
Внезапното решение да слезете в четири
До баничарницата в турската махала светеща
В предутринния мрак като яслите на исус
Чистотата на проблясващия брокат на скрежа
Под краката, когато в притома забавяш крачка

Любовта обичайно е бърза
И нейната истина е бавното слизане.

Колата не успя да вземе завоя всъщност
Неясно защо ти натисна до дъно газта
И излетя превъртайки се напред по дължина
В ската животинския страх изведнъж
Без видим преход се смени с пълен покой
Докато главата ти барабанеше по тавана
Заля те поток светлина и умиротворение
Когато колата спря да се търкаля
Животинския страх се завърна
За да напомни, че си жив оставаха
Десет години до раждането на ИО

Когато си се откъснал
И усещаш вече пружиниращата мекота
На настилката от борови иглички

Когато в разредения въздух се отваря
Второто дишане на абсолютното щастие
На причастността към синия неон

На планинското небе на вселенското съзнание
Как смееш да се наричаш самотен
Побой се от господа бога свой

И тичай тичай тичай тичай