vs. archives

Домашен котарак лежи на зиданата печка,
Вечеря някой рано у дома си в шест.
И само аз мечтая за домашен
Арест.

Я преместете тая женска
В местенце с повечкото нар.
От Шекспир изтормозен пискаше
Комар.

Сега урока си научих точно:
Мълчанието, знае се, е злато…
Да бях научила това преди
Следствения изолатор.

Чак сега разбрах, че е наистина
Точно навръх полунощ изкрещя не веднъж
В абсолютната тишина сянка на съсед
На отсрещната тераса призова ме да се присъединя
Не се разочарова не се отчая не се отказа да крещиш
Когато ти отказах здравомислещо си каза да ти нямаш глас
И продължи да изкрещяваш в тишината на младото лято
Нито откъм шела на ботевградско шосе нито от панелката
Нито от кооперацията тип затворен комплекс нито отгоре
Никой не се присъедини тогава се качи на батута за смелост
И продължи ритмично да изкрещяваш при всеки подскок
Вчера ми беше пратила на вайбър съобщение препратено
От канал котета (тази група е за любители на котки)
На 31 май 23:59 викаме в прозореца „ляяятоо!!“
Пращайте го на всички които познавате за да
Целият град да вика! чак сега разбрах
Че е наистина и ти прекрачи границата
Отвъд която си само ти в истината на тишината
На младото лято ти крещиш

Това беше книжарница
На старото обръщало на детството
Където светът свършва
И беше щастлив

Това беше книжарница
Която се настани на мястото
На стара фалирала ново начало
Напомняне за пътя на всяка плът

Това беше книжарница
Мъртва дълго преди да умре
Витрина с декубитни рани
Ти каза: ще свърши зле

Сега е тобако дринкс & кофи

Бъдещето е чужда страна
Миналото е чужда страна
Сега е транзитен лагер

Вие сте лицата
На неостаряващ квартал на бъдещето
Станцията на метрото забита право в десетката
На кръгове с блок за емигранти частен университет
Замръзналата кал ново строителство
Около черната точка на мишена

Гледката през прозореца няма значение
Вие сте строители на бъдещето бъдещето е визия
В спарения полумрак на дневното сънуване гледката фототапет
В стая без прозорци през притворените клепки дебнете
Благоразумни деви заедно със светилниците взели и елей
24/7 среднощния вик ето младоженецът идва

Всяко цвете на мечтата израства
От добре омесена от безброй крака на строители от малцинствата
Гуми на тежка механизация джипове сотаджийски коли и пак крака
На емигранти кал кал кал кал и ето в нея чисто като 3d симулация
В огромна плазма новото строителство
Около черната точка на хоспис

Старо ново строителство насред новото ново
Невъзможна времепространствена геометрия
От ронещ се бетон облицован с несвален кофраж
Благородно патиниран от гниенето следващ контура
На стълбища завършващи в нищото без топлите одеяния
Тухли мазилка изолация облицовка без нищо отгоре

Едната старица каза
Момченце дай ми водичка

Другата старица каза
Целуни ме

вече съм сигурен: силвия ми е двойник

Толкова бавно се учим
Поредното доказателство за безсмъртието на душата
Удар в носа от гниещия бъз на детството
Съзвездието тръни на първото усещане за поет
Огромната олмекска глава на каменоделеца
Пресния надпис още бял върху черния гранит
Слънцето на пицата на парче преполовено
В десет сутринта неработен ден

Вия като кучка на турски гробища
Вия като кучка на пресен гроб не знам
Кой беше правилния израз на български
Вия като кучка която както обикновено си измисля
Вия под черницата вия над спечените буци пръст
Вия над сухите бурени вия над наричащия

За скрития живот на корените циганин
Сълзите и сополите са истински усещам
Допрял устни до коравата десница на отчето
Протегната за ръкостискане

Рояк есенни оси около чешмичката на детската площадка
Страх те е да си измиеш устата от шоколадовия сладолед
Но всъщност имаш нужда от малко помощ
Разгонваме осите миеш се