vs. archives

Световната революция е една жена
Докато те обича и вярва в теб октомврийската революция
Ти е в кърпа вързана
Когато спре да вярва в теб
Идва реставрацията
По-страшна от разправата
На сталин с троцки

Когато колата с ведра ускоряваща се
От само себе си лекота все едно искаше вечно
Да се движи по тангентата на острия завой го напусна и
Започна да се превърта по дължината си надолу по ската
Имаше само светлина и липса на страх

Когато най-сетне падна обратно на колела задържана
От наклонено над дерето рахитично жилаво дърво страхът
Със зверска сила се завърна
Светлината се оттегли отдето
Беше дошла

На НВ

Пази писането като бременна вълчица плода си

Пази писането като момичето в момичето и смъртта

Пази писането като пърхащо колибри застинало над цвят

Пази писането като атентатор самоубиец детонатора

Пази писането като белогвардеец спомена за русия

Пази писането като някой дърпащ аварийната спирачка във влак стрела

Пази писането като първата засечка на револвера на маяковски

Пази писането като немски емигрант в москва вярата в комунизма след пакта рибентроп-молотов

Пази писането като немски войник край сталинград последното писмо от вкъщи преди обкръжението

Пази писането като немкиня изнасилена от руски войници спомена

Пази писането като жълта звезда по време на въстанието във варшавското гето

Пази писането като розов триъгълник в концентрационен лагер

Пази писането като борба на живот и смърт за достойнство и признание

Пази писането като честна невъзможност да потънеш в топлото и доброто

Пази писането като баща който трябва да бъде убит

Пази писането като земна пчела пъплеща покрай трупче на къртица

Пази писането като смъртта в момичето и смъртта

Време е
За наемни убийци
Които да екзекутират
Пусканите на свобода
Внуци на убийците

Състоянието на жертвата
Било несъвместимо с живота
Казвате ни за кой ли път
Нима мирният преход
Е съвместим с живота
Нима животът ни
Е съвместим с внуците му

Документирам, че те обичах
Само за протокола: беше хубаво
И все повече болеше
Не е да не те предупредих от самото начало
Поезията болеше повече.

Разминал се на косъм
С тотална щета под запалените фарове
Осветяващи призрачно празно пространство
На ограничителна заповед за недоближаване
Мъж на средна възраст копае дупка
За погребение на кучето си
Неговото всичко.

На Венци

София мое бяло момиче
Никога не си ме обичала каквато си
Горда и уплашена като момиче от село
Лягащо си с негър свободно и девствено
Красиво и страшно е едно и също
Градът е затворен най-сетне не можеш да избягаш от себе си
Родината е зад санитарен кордон
Ти си чумава и всичко родно страни от теб
Сега е моментът да бъдем щастливи
Мое бяло момиче

Сънувах, че се разхождаме с Венци Арнаудов навръх Цветница и сме ирационално щастливи. Венци е в рисковата група, разказва ми в детайли с обичайния си мек и решителен глас за погребенията в масови гробове на остров Харт. Днес се решава съдбата на българската Революция, казва, докато методично пали пура, днес или роби завинаги, Влади, роби на внуците на нашите потисници.