vs. archives

Ноемврийски сивожълтеникав ден
Сивото е меко жълтото е топло денят е
Умиротворен като в края на болест сигурно
Така е след агонията наричана защо ли битка
После идва умиротворението мекия следобед
Площадката е същата съвсем като че ли
Две майки с току-що проходили деца като на сън
Тийнейджърка на люлката люлееща във скута
Приспивно и надвесено грижовно телефона си
Пазача прикован на пейката от полиомиелита
По-добре познат от детството като детски паралич
Достоен за игра за имитация площадката е същата
Съвсем като че ли наистина във мекия следобед
Тийнейджърката има още майка площадката е
Същата съвсем като че ли не е починало
Детето на една от майките

Egon Schiеle, Herbstbäume, 1911

Започнах да чета новата биография на Путин, чиито автори са разследващите журналисти Роман Баданин и Михаил Рубин, „Царь собственной персоной. Как Владимир Путин обманул всех нас“ (2025).

Поръчах книгата, за да направя рецензия за „Маргиналия“. Може да си представите изненадата ми, когато още в самото начало, на с. 16 попаднах на Владимир Якунин, приближения путински олигарх, свекър на собственичката на издателство „Поляндрия“ и мафиотски чадър („крыша“) над руското издание на „Времеубежище“.

На снимката имението на Якунин в Подмосковието на стойност 100 милиона долара и специално „кожухохранилище“, отделно помещение със собствен микроклимат за съхранение на дрехи от естествени кожи.

Чудесен „покрив“ и сейфруум за лисугера на един народ. За разлика от Шкловски на посещение в първия ГУЛАГ на Беломорканал, който се е чувствал там като жива лисица в кожухарски магазин, този лисугер от 2023-та спокойно си пребивава в „кожухохранилището“ на Якунини като у дома под мафиотската им крыша.

To be continued.

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря за да се срещнем да снизходиш в нощта
Да светиш в кувьоза омотана в системи
Като светулка в най-щастливия летен ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти опрощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с мир

& Nunc dimittis, Très Riches Heures du Duc de Berry

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря заради тази среща да се омърсиш
Да снизходиш в нощта да светиш
Като личинка на светулка в най-щастливия ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти прощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с миром

Чувствам се като стар евреин от Лоуър Ийст Сайд
Доживял внуците да гласуват
За пропалестински кандидат социалист

Чувствам се като баща ми
Който примирено ме слуша как имитирам
Като дете говора на циганите

Чувствам се като майка попската щерка
Тормозена от другарите пред която се възторгвам
От любимите си философи неомарксисти

Чувствам се като тийнейджър през соца
Видял за първи път италианче
Чието име беше Франческа

И нямаше какво да си кажем
А тя беше Франческа

William Blake, Dante running from three beasts, 1827

Маслини изкачват върха
В правилни благоговейни редици

Мириади цикади надават долу
Непоносими бойни крясъци

Космосът на трептящата жега е амфитеатър
В нажежения пясък бликове прескачат

С издължени членове на изящни членестоноги
Нескопени огнедишащи бикове

Едните помазват с елей младенеца
Други заглушават звънката му игра

Трети го забавляват със смъртоносни минойски салта
По пътя на всяка красива плът

Той е бездънносиньото разсеяно око
В сърцето на тишината на пладнето.

Високо над синьожелезните вълни
Изниква от вечерно море
Това е незавършения остров

Над самия микенски хребет
На недовършена планина сияещо бяло джудже
Не червен залезен гигант
Това е незавършения остров

Отново и отново самотен бетон
Със стърчаща ръждива арматура
Хилядолетни маслини папури в човешки ръст
Това е незавършения остров

Малки керемиденокафяви църкви
Тук таме със шпакловани кръпки
Склонове изронени до червена плът

И отново от вечното море
Изплува незавършения остров

На Мария Вирхов

Използваше балсам за коса
От сока на размразено месо

Маркираше територията си
Със станиолчета от дъвки

Любимия й филм беше
Човекът слон

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
След като я целуна
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна