vs. archives

На рождения ти ден е
Равноденствието на сивотата
С кървавочервените ти устни
По средата кървавочервени в сивотата

На рождения ти ден е
Когато опрощаваш греховете
На сивото човечество в мое лице
С кървавочервените си устни

На рождения ти ден е
Деня на даровете на твоите влъхви
Които целуват краченцето на щастието
Шибаното яко писане със синя панделка

С червена някаква блондинка
За тебе, прасчо, чувам отвисоко

Когато за първи път влезе
в стаята ми ти беше съвършенство
от пухкавост съвършенство, което помолих
да щипна по бузата може ли попитах
не точно като сваляч още по-малко
като дефлоратор по-скоро като връстник
в детска игра може ли да те щипна
по бузата и ти не ми се подигра ти знаеше
нещо за мен, което мъжкото ми аз
тогава още беше далече много далече
от това да знае за себе си ти девственицата
с пухкави бузи го знаеше

Ти най-пухкавата кифла с най-изтънчен
нетукашен пълнеж не ме взе за нещо не добре
ти каза просто добре аз те щипнах и изведнъж
усетих как великолепната девственица
пред мен бе на път да ме лиши от девственост
ти най-пухкавата кифла с най-изтънчен
жест ме покани да бъда мъж ето вземи ме
докато някакъв съвършено пухкав дементор
извади с памук душата ми докато влизах в теб
и ми я показа омесена с твоята кръв и болка

въпреки кръвта и болката полепнали по нея
докато я израждаше тя беше също като теб
девственица с пухкави бузи

Тези дни си мислих за самотата
без да мрънкам разбира се
дебит кредит принадена стойност
без самота няма писане
писането води до самота
писане самота писане прим
самота писане самота прим
сметките излизат не те лъжат в сметката
какво повече може да иска човек от живота
какво повече може да иска поет от живота
какво повече може да иска честен човек
малко ебане би ми се отразило добре
може би дори на писането
моля без съобщения на лични
но може и да се отрази зле или никак
а ебане заради самото ебане си е перверзия
поезията сама по себе си впрочем също
нещо се отплеснах трябваше да пиша
за тъпата рима свобода самота
а, да благодаря на всички
които ми дадоха да разбера
че съм свободен по недвусмислен начин
с шут в гъза обичам тъпите неща
не обичам римите не ги обичам
дъщеря ми ме роши по таралежа
стига толкова по темата

Малкото моторче на малкото ти сърце
Те тласка безспир като електрическо влакче
През целия апартамент спираш
На малката ми запустяла гара
Питаш как си момче готов ли си

Малката кръв пулсира приижда
Разбива се в брега на океана от кръв където
Седя и чакам прилива надигнат
От могъщата страшна луна на женствеността
Питаща как си момче готов ли си

След десетки хиляди поколения ти
Ще родиш онзи, който ще спре пред мен
Със сини очи и рижав перчем ще попита
Как си момче готов ли си дъщеря ти
Ме роди за спасението на всички

Консултанта закъсняваше
откриваше се една от онези панорами
внушаващи чувството за свобода
струващо десетки хиляди
под куршуменосиньо облачно небе
напомнящо за франкфурт от далечна младост
отдясно със състарения соц на телевизионна кула
отляво с чисто новото златно лъщене
на православни кубета съвършената абревиатура
на един селски скайлайн
родината като на длан каквато
не я бях виждал изпълнена с чуждостта
на познато лице покрито с геометричната паяжина
на лицевото разпознаване, не не искам
да те познавам толкова откровено гола
в претенцията ти на провинциален мегаполис
искам час по-скоро да се прибера у дома

в отговарящата на истината махала

Когато ти бавно умираше
започнаха да строят офис сграда
която запушваше гледката от изток

Апартамента е чист юг и чист запад
но рано сутрин много рано за мен
аз съм сова ти си чучулига

В сияйната празнота между две кооперации
откъм черупката на шел на ботевградско
шурваше за кратко, но достатъчно за щастието ти

на чучулига потока млада светлина
и аз знаех, че окъпана в росата й ти
ще се върнеш в леглото когато

Ти бавно умираше започнаха да строят
офис сграда запушваща гледката от изток
сградата е вече построена ти не се връщаш

В леглото окъпана като чучулига
в сияйната празнота на изтока

Обикновено говорим за малки течове
от нашата тераса кротко си говорим

Обикновено пуска абсорбатора в 5:30 сутринта
и целия цигарен дим нахлува в стаята ми

Обикновено ме засича когато ходя за мляко
и някак приповдигнато ме нарича добър баща

Това е съседа от долния етаж
един от отговорниците по реалността

Много безвкусни неща съм ял
в седмичната детска градина много
във великата някогашна страна на свободата
наречена съединени американски щати
но нищо не може да се сравни по безвкусност
с това което с много видимо старание и любов
ти бе приготвила, когато за първи път ти
гостувах в твоята стая в общежитията

Вече имахме зад гърба си бая ебане
в моята стая на обикновен софийски дришльо
но това беше различно това беше твоята стая
момичешката стая на брилянтна студентка
българска филология впрочем аз мислех основно
за задника и гърдите ти само с периферното зрение
на мъжко прасе следях магията на момичешката стая

Тази магия която забелязваш чак когато си отиде
тази магия във въздуха прекосен от момиче
тази магия различна от съставните части на тялото
тази магия различна от собствените си съставни части
тази магия различна дори от демона на радостното тяло

Тази магия насред която ти си
ти ти си ти ти си ти най-вкусната
пухкава кифла която съм ял

Макар че никога не съм ти изневерявал
ти имаше пълно право да ревнуваш
никога не съм крил от теб, че отношенията ми
с нея не са меко казано чисто професионални

Може би трябваше да крия брака се крепи
на толкова внимателно крити неща не бях
никак добър в това наистина прости ми
сега бих се помъчил да бъда по-внимателен

Сега ти знаеш всичко много по-добре от мен
прости ми, че ти обяснявам като на жив човек
но искам да говоря с живата беше
толкова хубаво обожавам гласа ти
дори когато го слушам в текстовете ти

Не ти обяснявам, дори и да звучи така
ти знаеш, че тя също е жена иска внимание
иска говорене иска секс иска вярност иска
ревнуване колкото и странно да звучи това
но ти знаеш, тя също ревнуваше от теб

Тъжната истина, а всяка истина е тъжна е
че няма разлика между жената и музата
но само глупаците лъжците и тарикатите твърдят
че жената е музата им слава богу не е

Слава богу не е
музата е курва, такава е

Музата е курва, такава е
аз никога не съм ти изневерявал

Беше един от онези безутешни дни
след нова година, когато всичко отново е старо
обръщалото на трамвая беше отново старото
миризмата на клошар в трамвая беше старата
трамвая беше отново старата чешка мотриса
връстничка на моята младост всъщност
моя остаряла интимна приятелка обичам я
но не и при празен трамвай точно след нова година извинявай
понасям старостта ти само в делнични дни

В празния трамвай от миналата година имаше
само двама души спретната баба отявлена буржоазия
от стария режим и точно зад нея брат от малцинствата
дегизиран като дядо мраз пиян на кирка първо реших
здраво се кандилкаше в такт с трамвая забивайки нос
в госпожата пред него трябваше ми цяла спирка
да разбера, че въпреки кандилкането братото е
напълно в час търси телесен контакт за преджобване
първото за новата година за старата дама
а може би и за пияния морков дядо мраз
нямах много време за политкоректен комсомолски размисъл
вече почти й беше бръкнал в левия джоб

толкова е просто, аз бях единствения свидетел
трябваше да защитя баба от червената буржоазия
от дълго отглеждания от нея малцинствен брат
помахах му само отрицателно с пръст братото
беше трезв и разбран толкова е просто трябва просто
да хванеш някак ръката бъркащия в чужд джоб
понякога дори аз съм подобен градски герой.