vs. archives

Когато бях за първи път тук
бях на двайсетидве в италианското
фиатче ме попитаха дали искам да сляза
към нощния тибър аз казах не
искам да остана в италианското фиатче

Десетки години по-късно
вече знам, че поезията е слизане
към нощния тибър какво от това
че ми трябваха десетки години
поезията е слизане към нощния тибър

Едната на видима възраст
осемдесетипет мисля че чух
изпятото мамма пушеше

Другата на видима възраст шейсеинещо
с кървавочервено червило
и слънчеви очила

Майката беше пазолиновски строга
дъщерята мека от презираните от него

Деца на червената буржоазия
второ поколение.

Познавам тази стая
това е малък семеен хотел
на тиха уличка от тези в махалата
първия път когато бях там приличаше
на болнична стая с телевизор касичка
пред редица легла нищо че бяха две
или беше едно персон и половина
или телевизора беше необяснимо защо
над леглото като черен супрематистки правоъгълник
на мястото на разпятието в католическите страни
с една дума малък семеен хотел в махалата
всичко в него е ясно почти колкото в кутията
в която е котката на шрьодингер
любимата британска късокосместа
яснотата зависи от субатомно събитие
което може да се случи или не

Седя пред прозореца
отворил се в асептичната белота
на хотелска стая с филипински румсървис

Ям мюсли пия второто еспресо
с плаха почуда установявам, че това
от машината в стаята е далеч по-хубаво

Седя пред прозореца ти
отворил се за миг как свързваш
това което ние не умеем

Как го правиш без да ни изпепели
гледката през прозореца небето да е
умиротворяващо сиво и безизразно

Да си пием кафето да не падаме ничком
небето да е умиротворяващо безизразно

Докато ти говориш

Еспресото ти от капсула е божествено
Сивото ти небе е милосърдно
Умиротворението ти е римско
Днес ти си почиваш от трудовете си
Защото ти видя, че е добро

Толкова е тихо
че чувам дишането ти на младенец

Толкова е тихо
че чувам мравката която те полазва

Толкова е тихо
че чувам изпращяването на лакътя ти

Толкова е тихо
че чувам свличането на савана

Толкова е тихо
че не чувам грохота на камъка

Отвален като падащ в нощта
натежал от сладост цъфнал цвят

Душата ти е тъжна до смърт
тялото ти е чуждо до смърт ти
поел болките на творението

Когато болката трае малка вечност
когато вечността е малка тварна болка
и внезапно спре насладата е нечовешка

Ти беше пролетен букет от болки
стигмите разцъфваха като сакура
най-нежен цвят на млада праскова

Болката ти иска вечност
Болката ти иска нечовешка наслада
Болката ти иска наслада

Която иска вечност

Марширувате по взводове
подбрани все едно по ръст
като швейцарските гвардейци
те двуметрови вие кинта и педесе
те преливащи от тлъсто мляко
вие недохранени деца от третия свят
те с лица на каменния гост
вие със сияещи на негови
благоразумни девици с пълни светилници
малките войнички на агнеца страстотърпец
малките войнички на младенеца младоженец

Вълните на вечния град се разбиват
в мехурчето уайфай и климатик
теленцето ИО е щастливо

С изкълчено дюстабан краче
скача из хотелската стая какво
му трябва на едно телче

Освен мехурче уайфай и климатик
мраморния прибой на вечността
едвам достига през ципата

Теленцето ИО скача щастливо
В мехурчето на едно краче

Поезията е поток поезията е очакване
Хартиено корабче атомен ледоразбивач
Прииждащи пролетни води оставящи дървеса
Високо по основите на мостовете
като трофейни рога от някогашни минотаври

Стълби слизащи надолу дълбоко под водите
Разпервани имперски при приводняване
крила на безшумна сянка на гларус
Дете гледащо през решетката на моста
минаващо отдолу бяло корабче

Пролетна маслина гнева господен
на студената преса благостта на зехтина
Изтичащ под сенките на арките на мостовете
Сцеждащ се по стволовете на брястовете
по копието на ангела на сант анджело

Помазващ помазващ помазващ помазващ