Малка ода на сив пролетен ден

by Владимир Сабоурин

Дълбоко вдишвам сивата ти влага
не ми стига вдишвам те втори трети път
толкова съм благодарен, че те има
сойка се изстрелва в благото ти нищо
минават момичета като небесни тела
в планетариума на умиротворението ти
толкова съм благодарен, че те има
сойка притаена в сребристия смърч
момичета като небесни тела в планетариума
на сивото ти хладно умиротворение
толкова съм благодарен че те има
дълбоко вдишвам сивата ти влага
не ми стига вдишвам те втори трети път