vs. archives

буквите отиват на небето

(филма свърши)

„май никога не сте казвали да на нищо, лични наблюдения“
Macha Malceff

ДА, Sirma Danova
ДА, Jesús Sabourín
ДА, Йоана Сабоурин
ДА, Маргарита Дренска
ДА, Васил Прасков
ДА, Ивайло Мерджанов
ДА, Нова социална поезия
ДА, Poduyane (Подуене, БГ)
ДА, Santiago de Cuba, Cuba
ДА, Bordeaux, France
ДА, протойерей Владимир Дренски
ДА, бога на отците ми.

Който греши, го духа.
Сгреших.
Значи ще го духам.

1993, 2017

Наниз червени пиперки овесен на бароков прозорец
Просветено праволинейни улици с безкрайни перспективи,
Опиращи в ротондни пространства легови замъчета с легови морави
Сред отвратително обживени блокове патрициански руини с опаковани
В полиетиленови чували статуи железницата покрай реката индустриите отсреща
Умиротворението на денонощните магазини

Познавах отнякъде този град сякаш майка не ме беше стоварила от танкера във Варна
А някъде тук големият ръждив кораб бе навлязъл дълбоко в реката
И го видях да гние в неподвижните води на неделния следобед
Тъкмо спуснаха бариерите и дълго стояхме на прелеза
Влакът все не идваше

друсат те друсаш ги
никой повече не те чете
след матурите тестовете
или квото там ще е
в бъдеще

„ОСТАНКИТЕ НА ТРОЦКИ“ е антология на Владимир Сабоурин, събираща текстове от 1992-2017 г.

(копие от пост на ФБ стената на В. Сабоурин, 13.02.2017, 14:40)

Ръждиво и златно морето и корабът

Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие от течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите и сънищата забравил уговорката с баща си
От радост че е победил и отсякъл бичата глава на океана

Океана и брега който е умирането

Това изплуване тази голота античното черно навирване идат
Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.

надявам се, че няма да решиш
че точно ти си малката ми муза
бъди разумна нека да сгрешим
свали сега навеки тази блуза
за двама ни е тясно в пантеона
при туй е чиста проба некрофилия
защо не го поемеш зъзне милия
смъртта е по-студена от неона
изкуството е смърт живота глезене
съм жив глези ме малко ми остана
пачаврата наречена поезия
защо не ме оставиш сам да чукам
на тебе посвещавам него стана
сонетът вече зрял е за боклука

Олигарха ми
Е много по-добър
От олигарха ти

Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин