vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Останките на Троцки

Декарт feat. Льометр

 

В стаята е светло –
дървото е цъфнало.

 

 

 

 

 

Малка песен на провинциалиста

 

Обичам влизането в София
есен съзвездията тръни по стърнищата
на новообявените парцели за продан

Обичам влизането в София
нощем бетонните призрачни
структури на някогашните
бъдещи офис сгради

Обичам светлинните надписи
с липсващи букви.

 

 

 

 

 

Кулата за скокове

 

Непокътната неизронена конструкция
Възвисяваща се като в индигов сън над хоризонтала
На пропукано по шевовете покрито с изпепелени лишеи
Сухо дъно капитански мостик от който още отекват заповедите
Към екипаж на потопена преди десетилетия стратегическа подводница
Самотата на нескочилия от кулата син архаичния баща от стария режим
Как се каляваше стоманата на детските години заглеждащ първо в страничното
После в панорамното огледало красивата отминаваща оглеждаща се млада
Жена среднощен дъжд по морското лице протеична игра изличаваща всеки надпис
Върху повърхността на водата килватера на последното плаване самия лик
На божеството с тридневна брада той морският презокеански бог обръгнал
На риба която го погнусява излиза от банята гаси светлината ляга в мрака
Зад гърба на майката макар и жесток той няма да принесе в жертва сина си
След голямото поражение синовете смятат че бащата напразно ги е пожертвал
Аз мога да скоча е тяхното заклинание докато сънуват върха на кулата
Какво чакаме време е да го хващаме за краката да влачим трупа с отворени очи
Триумф на копривата в ръждивите гниещи овъглени руини защо ни е срам
Да наричаме бащата отец той е никой откъде да знаем че той наистина ние е
Баща само майката твърди това празен сив куб макгъфин на бога потънал
На морското дъно тялото го няма в облепените от молюски останки
След завръщането на скрития бог на отците за да умре отново бащата виснала
В нищото връв без камбана и купол корабно въже непривързано за бряг оплетено
Във водорасли Него го няма на черно-бялата снимка защото всички погледи са
Отправени към отсъстващия суверен от чугунената стълба оставила ръждиви петна
В бетона липсват първите стъпала до височината на човешки бой отрязани
За скрап или от неубедителни съображения за безопасност и сигурност
Един господ знае какво може да спре това скокът предстои

 

 

 

 

 

Поезия и апокалипсис Или Якоб и Ингеборг (Raw Cut)

 

И двамата знаеме че го обичаме и нямаме никакво време
Нека тази сутрин сложим веднъж завинаги край на мирния преход
Това е индигово копие на ръкопис каквото вече никой не си спомня
Нима е възможно дори не машинописно ръкописно е без да е анонимно
Студентка записваща лекция с копие за ебяща се тук и сега съквартирантка
Свещеният език иде да изкаже интимното както еротично така и теологично
Това не е латинският на венеролога френският на либертина не е дори генитален
Месианизъм непрестанното изпълнение на 613-те заповеди не служи на приватното
Спасение то е труд работа на избавлението на съвкупното човечество и космос
Нека говорим за консумирането на съвкуплението на иврит тоскански или шопски
Нека говорим за консумирането му като hieros gamos на народа и тетраграматона
От съображения за сигурност с оглед на олигарсите осъждащи назоваващите ги
Олигарси в статуси във фб пред очите на целия народ и на синовете израилеви
Въпросът е само 10 заповеди ли да спазваме или шестстотинитринайсет човече
Ако знаеш какво правиш работейки в събота блажен си ако обаче не знаеш
Проклет си престъпващ закона но иначе синът человечески е господар
На съботата откакто е разрушен храмът всичко е текст и съвъкупление
Това ще е шокиращо за вас но трябва да призная че ставаше дума за giluj
Schechina и аз разбрах какво би могло да означава и Аз ще живея помежду им
Кубинската принцеса свързана с баща си посредством прозорец на възможност
Стихотворението й написано за мене снизхождането в ада и възхождането в рая
В берлин клагенфурт прага и почти цял месец в рим тя описваше видове
Изтезания и умиране огненият стълб водещ през нощта в пустинята цигара
В леглото след секс мистическият месия превеждащ hieros gamos в строго
Ритуализиран сексуален ексцес пред лицето на манихейския свят
На местните в който палачите са жертвите а техните палачи са добри
Съпрузи и бащи материята и без друго управлявана от княза на този свят
Но ето казвам ви всеки заема подобаващото му стъпало в зависимост
От враговете си и начина по който се отнася с тях в ситуацията на перманентна
Гражданска война на богатите срещу бедните наричана по навик мирен преход
Разделящият политическото на приятели и врагове е разбира се зъл човек
Сред ангелите палачи добри съпрузи и бащи фронтална атака срещу неолиберализма
Прекосявайки науката изкуството музиката архитектурата университета докато
Не стигнем в края до съдбовната стихия на модерния живот капитализма
Приключението на западния рационализъм баща му възроденото римско
Право майка римската църква разделянето с нея трае столетия детето се
Прилепи за бащата и напусна дома на майките търсейки ново жилище
Направете го само малко усилие на понятието и волята ви трябва нищо
Повече просто упражняване на легитимното право на съпротива срещу
Неолибералната тирания на твърде богатите майки tyrannum licet adulari
Tyrannum licet decipere tyrannum licet occidere толкова е просто но вие сте
Лукави нека ви ебат в гъза вечно самопричинено непълнолетни в купето
На лимузината left хайде малко децесионизъм прекъсващ за миг вечния
Семинар нали сте леви бе стига с тия буржоазни привички на clase
Discutidora изпълнени с боязън и страх пред месианското жило
Дебнещо в марксизма излязъл от академията върху широките
Височинни плата на латинска америка така и няма да ми изпратиш
Показанотосамоотдалече в ръкопис теологията на освобождението
Добре няма проблем сбогом и на теб аз си оставам апокалиптик на контра-
Революцията срещу неолибералния пуч и гражданската война на мирния преход
Като апокалиптик намирам повече сродни души извън академията отколкото
В аудиторията еди коя си облицована в дървена ламперия и семинарна перформация
Въпреки приказките не откривам сред вас лявата политическа теология
Която единствено ме вълнува прекалено много уважавам марксизма и
Капиталът на маркс за да ви вярвам вярвам на своя изповедник и даваните
От него духовни упражнения вярвам на младите пишещи за пари и срок
Животът е последна спасителна отсрочка преди обесването не ви ща
Неолибералното академично доместициране на опита на края влизам
С мръсна газ в еднопосочната улица макар и да твърдите че карам
В насрещното капути обичам апокалиптичните нации тази НЕ син
На наистина избрания от бог народ предизвикващ завист и омраза
На вас оставям неолибералното еврейство за народа на фондациите
Свободен като децата на господа очаквам сутрешното писмо на изповедника си
По хуго бал мълчаливо докосване с чужденеца от любляна на виенското летище
Езикът ми е вашият шиболет възползвайте се за да преминете оттатък писнало ми е
От вашето allos agorien различно отколкото на агората говорене и мълчане
Искам си и я взимам връзката между еротика и религия любов и мистика
Сексуалност и нищото на откровението най-скверното и най-свещеното
В една единствена дума старозаветното значение на познаването радикализирано
В лиазон с чернокож евреин американски офицер по време на окупацията преди
Бракоподобното ти съжителство с гей о ангелическа несъкрушима ингеборг
Загробила се в пречистващото изследване на медицинските експерименти
В концентрационните лагери на отците ти о ти праведница изсред народите
Напускаш издателството си като протест срещу публикуването на избрано
От ахматова в прекрасен превод на нацисткия поет ханс бауман нафората ти
Бе коравият черен кур на евреина пиететно поеман в най-справедливите уста
Произнасяли някога стих

 

 

 

 

 

Ангелът унищожител в провинцията arnaoudov remix

 

Ето го кура ми
Край на мирния преход
Сега
Го виждате в цялата му чернота
Мангалска негърска чифутска
Гмеж от рязани пишки
Погледът се връща обратно
И вижда това, което не искате
Което ви беше спестено
Мислите, че всичко е минало
Отминала ви е тази чаша, но

Застинали само леко помръдваме
С палците на ръцете
Облени в ослепителна светлина
След като ни съблекат голи
Малко след полунощ
Сивото е цветът
На фона на снимките

Да не свършвам нареждаше
Свършваше като мъж казваше
Че сега иска да свърши
Строг сладникав мъжествен
Беше ангелът

 

 

 

 

 

Día de Muertos

 

Всички идват тук стичат се в тълпата с цвят на сепия
В кожух от пепел дим и сажди тъмни и смугли захарно белите петна
На черепите някой и друг гринго администратор касинка с кръст вдовица
В колониален траур перхидролен клоун бели якички в кафявата пръст всички
Идват тук агента на енкаведе надига стакана с текила на писалището ми подарък
Захарен череп с розов надпис на челото сталин скрития от шапката поглед
Охрата на полуотворената уста казва истината ядох пепел като хляб
До октомврийската революция рождения ми ден
Остават броени дни всички идват тук
В тълпата с цвят на пепел

 

 

 

 

 

Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер, 19 декември 1937

 

Сънувах танкера да гние в неподвижните води
На неделния следобед навлязъл дълбоко в реката
Някъде тук големия ръждив кораб запречил с нос
Пътния възел с туловището си жп гарата кърмата му
Опираше в панелните блокове на започващия оттатък
Коловозите някогашен работнически квартал тласка
Водите на морето гордия и луд океан

(Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер)

Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената
Мечка причинява приливите и отливите вдъхновява
Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава
Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност
Безкрайния коноид цели народи изпадат от времето
И паметта вади всеки в гробището от мълчание
Пълни стридите

 

 

 

 

 

Из „Останките на Троцки (93-17)“

 

да извадите всеки в гробището от мълчание

Джордано Бруно Пепеляната вечеря (прев. Вл. Градев)

 

 

 

 

 

Из „Останките на Троцки (93-17)“

 

Движи водите на морето гордия и луд океан
Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената
Мечка причинява приливите и отливите вдъхновява
Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава
Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност
Безкрайния коноид цели народи изпадат
От времето и паметта пълни стридите

 

(По Бруно и Градев)

 

 

 

 

 

„Останките на Троцки (93-17)“

 

с Венци Арнаудов

modotti-trotzky