vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Останките на Троцки

Бретон пише манифест с Троцки, Мексико, юли 1938

 

Допускаме наличието на определено теологически закрепено
Основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света
Калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна
Геополитическа ориентация имунизирана сякаш спрямо възможните обрати
В самата ориентация диагностицираме неизбежната тъга на историка
Писателя чийто избор на похват се състои
Във вчувстване в победителя

Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата
На всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория
В преполовеното пространство на съответния персонален преход или може би тъгата
На похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага
Тъгата като похват не предполага ли тази апликация на меланхолията на свой ред
Своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари
От вината, с която го натоварва неговата лесна твърде лесна победа
Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа
Идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака, отчаяло се
Да улови мимолетното проблясване на образа на времето
В неговите теолого-политически измерения

 

 

 

 

 

Бретон пише манифест с Троцки, Мексико, юли 1938

 

този вой, който прекъсва величествените ти разсъждения на слон
Октавио Пас

 

Тук е сюрреалистичното място par excellence колекция
От кактуси бугенвилии изкачваме пирамиди на кетцалкоатъл
В шочикалко пикник на ръба на замръзналото езеро в кратера
На попокатепетъл женските божества от чупикуаро с очевадни
Гениталии троцки скептичен спрямо неосъзнатото като оръдие
На труда на социалното освобождение в доджа му се скарваме
На френски шофьора не разбира нито дума революционното
Независимо изкуство се разтваря в живота манифеста ни
Написан със зелено мастило надлъж зеления люспест
Гръб на пернатата змия от една страна фашизма
На пазара от друга фашизма на автохтонната
Родна византийска красота

 

 

 

 

 

 

Ethica, ordine geometrico demonstrata (Final Cut)

 

Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи
Вирхилио Пиньера

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците

Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното

Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние

Райска музо Кралице победна

благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

копнежа по отнесеност и превращение

вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти

протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас

изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа

Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.

Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко

Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.

В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени

Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт

Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна

Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари

Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш

свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая

Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея

Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна

Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си

 

 

 

 

 

 

 

Ad paganos

 

Авангарда възвишения заместител
На верата у бога на отците ни
Мисията сред езичниците

не се лъжете братья да одите до Рим по пътя
на византийския дипломат и филолог
Константин Кирил, наричан по неведомите пътища
на византийската речи съветска
дипломация на Балканите Философ
онорис кауза на руската петролна олигархия
Мы пойдем путем иным
Хитри думи на младия Улянов
След екзекуцията на по-големия му брат анархист
Александър евала брато че си искàл да гръмнеш цара
Ама малкио ти брат Владìмир
възстанови крепостничеството, аграрното
комунистическото православие
в Русия след кратката временноправителствена
Буржоазна интермедия, Дума и пр.
Мы пойдем путем иным
Кат Путин
Мое да се прочете у големата поема на Маяковски
Владимир Ильич Ленин

Граждани
На Царството Небесно
Тоа истински
Вечен Рим
Таа истинска
Roma aeterna
Mama Roma

Братья, кога най сетне
Ще решите дали сте с Рим
Или с Москва, третата Византия
след крепостничеството и комунизма
кога най сетне ще спрете с детските игралки
тръгнали от т.нар. ви покръстване, братя
не мое едновременно с Бога и с Мамона,
с Изтока и Запада
земете се най сетне със западниа Мамон
със Златното теле, поне е ясно
Бога ви понамирисва яко
на Путинска нафта
кат’ си изкарате конвертируемите кинти при Мамона
ша моете и нафта да си купите
другаде, нафта за пари
не бартер за многострадалния ви гъз
толкова е просто
но вие сте лукави
селяни
нека ви ебат
в гъза

Знам, че не искате
да избирате
българи
скотове, братя
вие не подлежите
на спасение
защото не искате
да избирате

Да се напусне преддверието
на Ада на боязливите и
нерешителните.

 

 

 

 

 

 

Ethica, ordine geometrico demonstrata

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тиа провансалци
дур’ насред вонята и благоуханията на тропиците

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles, в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френскио чифутин е блудствàл
в райския бриз на Февруари

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е блудствал
в райския бриз на февруари
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта по луман не е
без друго силно проблематично
желанье да желаеш да желаеш

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
веч закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея
тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
кат камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си
тъгуваш ли по нея

 

 

 

 

 

 

Мерджанов пасион: медитации върху „Ремисия“ на Ивайло Мерджанов

 

Германският социолог Никлас Луман твърди в книгата си Любовта като пасионна страст, че никога не бихме се влюбвали като модерни индивиди, ако не съществуваха моделите на любовните романи, романтическите комедии и лириката. Той говори, разбира се, за романите на ХVІІІ век и историческата семантика на кодирането на любовта, легнала в основата на модерната ни чувствителност – романтическите комедии и лириката са моя фриволна добавка. Тази фриволност става обаче смъртно сериозна, както казват немците, ако я приложим към дебютната поетическа книга на Ивайло Мерджанов. Любовта като пасионна страст е генералният бас на Ремисия (2016).

В поезията на Мерджанов незаобиколимата тъга на обичащия е страст или по-точно страсти в изходния раннохристиянски смисъл на страстите Христови. Точно поради това тя не е мимолетно – в основата си хедонистично – състояние на консуматорското съзнание, а скръб с атемпорален трансцендентен хоризонт – „Тъгата е завинаги”, както гласи заглавието на първата част на Ремисия. И това в поезията на Мерджанов не е фигура на речта, мисълта или пазара, а непоклатима теологическа доктрина в един неподслонен от обич свят.

Лириката на Мерджанов е трансцендентална с една буквалност, от която сме отвикнали и ни плаши. За последен път исторически тя проблясва в Химни на нощта на Новалис, след което бива погребана под седиментите на буржоазния интериор, и затова стиховете на Мерджанов могат да ни се сторят безсрамно романтични, недопустимо романтични. Но това не е тривилиазираната романтика на всичко що де е лирика на буржоазния интериор. Имаме пред себе си една оголена до костта на тленността на всичко човешко Friedhofslyrik, гробищна поезия, която може да понесе ранноромантическата концептуална тежест на картините на Каспар Давид Фридрих, вдъхновявали по немско екстремистите на любовта от Новалис през Хьолдерлин до Клайст.

Любовта е черната птица от безутешна картина на Фридрих, в която истината, доброто и неразрушимостта на духа в буквалния теологически смисъл на думата се конфронтират с трансцендентално неподслонения свят на модерността. Както птицата от корицата на Ремисия, така и ключовото стихотворение „Каспар Давид Фридрих” сигнализират за една кота на поетическите води, при която отдавна е залята и отнесена от приливната вълна всяка лирика на буржоазния интериор – лириката, която сме свикнали погрешно да наричаме „романтична”. При Мерджанов терминът романтизъм възвръща изконния си радикално антибуржоазен смисъл, чийто екзистенциален вътък е екстремизмът на любовта като самозаличаване/самовзривяване/самоослепяване.

В Ремисия отсъства думата „ремисия”. Книжното тяло не само не обяснява, не онагледява, но дори и не назовава поименно заглавието си, което съгласно Уикипедия е медицински термин, идващ от латинското remissio („намаление”, „отслабване”) и означаващ „период от развитието на дадена болест или клинично състояние, през който човек или е свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето”. Поезията на Мерджанов е кайросен момент от развитието на българската лирика с нейното упорито, граничещо с клинично състояние, жилаво нежелание да скъса с лириката на селскобуржоазния интериор, – мигновено състояние на пробив към дълбините на високия романтизъм с неговите ипостаси на гробищно угасване на деня, изстрел от упор в сърцето на любовта като буржоазна институция, светкавично прехождане между ослепителното средиземноморско отвесно слънце и мрака на германиите.

Това е поезия, чийто субект трябва да полудее, за да бъде разбрана тя като страсти по любовта, страсти по един романтизъм, който избива на повърхността на националното съзнание с Ботев, за да замлъкне след това завинаги.

Този романтизъм е недопустим като анархистичната революция и трябва да бъде претворен в поезия, за да овладее шизофренния симптом на една култура, неумолимо възвеличаваща единствения си поет романтик и обричаща романтизма си на замлъкване.

 

 

 

 

 

Ивайло Мерджанов „За Останките на Троцки“

 

ВЕРСИЯ 1

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е простъпка на гордостта ти
то да не я пишеш – си е престъплението на живота ти

 

ВЕРСИЯ 2 (АЛТЕРНАТИВЕН ФИНАЛ)

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е престъплението на живота ти
то да не я пишеш – е направо престъплението на векът

 

 

 

 

 

Златомир Златанов „Това е поезия на радикална прекъснатост“

 

Това е поезия на радикална прекъснатост, черна феноменология във възвишен потрес на преобръщани пластове и изводи в други снадки, повече като ориентация, отколкото кохерентни структури
Писането къса с изреченията и се превръща в кръстоска на интервали, в блуждаещо фугиране, парад на несъзнаваното като чиста комбинаторна логика, дизайнерски промискуитет, сублимации на трансформирана страст, образувания от културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство
В една зона на ориентация без абсолютна изводимост езикът работи като машина за хипотези – кантосите на Паунд, Книгата на Маларме, Gesamtkunstwerk
Това е поезия не толкова на деструкция и деконструкция, колкото на един агрегативен метод на свръхкодиране и ускорение на силата на фалшивото в опит да суспендира наложените хегемонични истини, разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят – тук са вкарани ситуационистките техники на détournement и dérive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии
Това е поезия на своеобразна пикселизация на текста в поддръжка на минималното различие и събитийни процепи, през които нахлува измерението на един друг свят
Това е поезия, която артикулира императива на своите несводимости в изтънчен, но непоправим разлом на заблуждаващи трансгресивни излази, отварящи едно празно ядро в езика, което не може да бъде запълнено, в пространството на един императив, който не може да бъде изпълнен.
Това е поезия като страст по Реалното и катастрофично пресмятане на събития извън обхват
Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света.

 

 

 

 

 

Тези към Дон Кихот

 

На паметта на
JESÚS EDUARDO SABOURÍN FORNARIS
(1928-2002)
преподавателя, поета, мистика

I
Утопията на споделимостта на щастието от живота се пази в езика на доносниците, които един ден може би ще могат да го чуят – да чуят истината и щастието на собствения си език в устата на враговете и жертвите си. Един ден: в Дон Кихот.

II
Типичната за пикаресковия роман ирония, разработена до съвършенство половин век по-късно в Дон Кихот, не предполага наличието на субект, намиращ се във владение на „идеал”, т.е. на автономно вътрешно пространство, от чиято позиция „действителността” да може да бъде видяна в иронична светлина. Субектността на pícaro-то се конституира като продукт на инквизиционно наблюдение, което бива пародирано в наративните форми на автобиографичното аз-повествование, трансформиращи практиките на изповедта и инквизиционния разпит в качеството им на ранномодерни процедури на дисциплиниращ контрол и самоконтрол. На автономното вътрешно пространство, от което изхожда романтическата ирония, при pícaro-то отговаря конституираната от наблюдаващата инстанция идентичност.

III
Сервантес е (пред)усетил това раждане на модерния субект в сцената на четенето като дневно сънуване над масово тривиално четиво, започвайки с него Дон Кихот.

IV
Младият благородник Лойола иска да чете рицарски романи, но попада на популярно религиозно четиво, чието четене обаче – това взаимопроникване на интимността на интериора на дневното сънуване и масово възпроизводимата медия – довежда до резултати, аналогични на символния продукт на четенето на бедния идалго. Въпросът, който възниква във въображението на Лойола при четенето на двете книги, с които разполага, за да минава празното време, звучи познато за читателите на романа на Сервантес и за неговия герой. „Защото, четейки живота на нашия Господ и на светците, се спираше да мисли, разсъждавайки на ум: „Какво би станало, ако аз направя това, което е направил Св. Франциск, и това, което е направил Св. Доминик?” Това е въпросът на Дон Кихот. Екзистенциалният въпрос, на който ще настоява и Унамуно – какво би станало, ако аз направя направеното от Дон Кихот или Христос?

V
Половин век след момента на разказване на Автобиографията на Лойола, Сервантес ще накара Дон Кихот да отпусне поводите на Росинант и да остави избора на пътя, по който да поеме към рицарските приключения, на решението на крантата. Но вече не Господ ще води стъпките на добичето – както твърди Автобиография – а тъкмо празнотата на един трансцендентално неподслонен свят, в който плурализма на пътищата релативира верността на поемането по който и да било от тях, оставяйки волята в краката на единствено възможната сигурност на инстинктите.

VI
Дон Кихот ще бъде смешен до смърт, когато в началото на ХVІІ в. ще изисква като дребен благородник (с най-вероятно купена от баща му или дядо му благородническа титла) социалното зачитане на реалните феодални свободи (привилегии) на рицарско-аристократическия ценностен космос.

VII
Титлата е щит – дори Дон Кихот знае това и при цялата си анахронична неадекватност на ситуацията взима съответните анахронично неадекватни мерки: сменя името си и слага пред него съсловно нелегитимното „дон”. Той тъй или иначе няма финансовата възможност да плати скъпоструващата юридическа процедура по фабрикуването на генеалогия, която би му предложила своевременните юридически адекватните техники на подмяна на предците чрез възвеждането им към преселници от планинските региони на Астуриас , които да бъдат удостоверени под клетва от подкупни лъжесвидетели – селяни „изконни християни” – от съответните затънтени местности. Смяната на името от Алонсо Кихано на Дон Кихот де Ла Манча е пародийно контрапродуктивно, доколкото сближава бедния идалго както с обичайните за конвертитите топонимни фамилни имена, така и със стремежа им за придобиване на благородническа титла като защита от инсинуациите и нападките на „изконните християни”. Обичайният юридически рутинен път на превръщането на конвертита в hidalgo минава именно през тези процедурно легитимни практики, които Сервантес пародира в метаморфозата на Алонсо Кихано в Дон Кихот де Ла Манча.

VIII
Големият херос, чедо и изчадие на Златния век – Дон Кихот – е луд. Лудостта е сестра-близнак, неразделим сиамски близнак на интериорността в трансценденталната неподслоненост на модерността.

IX
Ако използваме една формулировка на В. Бенямин, можем да кажем, че медикализацията на мистичния опит е продукт на атрофия на опита, избутан – подобно на лудостта, движила се поне до публикуването на Втора част на Дон Кихот (1615) все още „необезпокоявано” (М. Фуко), – в измерението на интериорността.

X
След Дон Кихот проницателноста и дълбоките интуиции – ingenio – са принципно неразличими от „алиенираните” състояния.

XI
Лудостта на Дон Кихот не експериментира, а дори и насън безстрашно и неотразимо пролива безсмъртната кръв на виното и смеха, обагрящи безутешната гипсова сивота на посмъртната маска, оставена от експериментите на модерния субект.

XII
Теологическия залог на съвкупността от литературни похвати, наречена „реализъм”: способността да открива перспективата на апокалиптичния край във водовъртежа на материалния кръговрат. Доколкото апокалипсисът е разкриване на пределната конкретност, пределната реалност на света, фигурата на „оръженосеца” в Ласарильо открива в тематичния и сюжетен предел на глада апокалиптичната перспектива на радикално постигнатата реалност.

XIII
Изводите вече не касаят социално възможното, колкото и илюзорно да е то, а някаква „омагьосана” реалност, някаква обективна илюзорност. Току-що родилият се в Ласарильо де Тормес (1554) литературен реализъм е конфронтиран с обективната магия, реалната омагьосаност на социалната действителност, която половин век по-късно Сервантес ще превърне в основен принцип на представянето на действителността в романа. Според Канети – за да цитираме един съвременен наследник на испаноеврейския синтез, – зад обективната магия на социалната действителност – в концентрираната форма на феномена на властта – стои смъртта.

XIV
Милостта не е предмет на пикаресковия роман.

XV
Има някакво потопено в спасителна светлина виждане на другия едновременно в неуместното му благородство и човешка нищета, в което редуването на благородническата претенция и съвместността на нищетата на човешкото няма за цел дискредитирането на неуместно благородното. Това е тайнството на Дон Кихот в зародиш, предшестващ отблясък на светлината на спасението над патетиката и нищетата на човешкото.

XVI
Светлината на милостта обединява разнородното: състраданието и преценката.

XVII
Автентичната утопия на „света наопаки” на милостта може да бъде удържана и спасена единствено в повествователните рамки на едно а-утопично – реалистично в теологическия смисъл на термина – представяне на лицевия свят на жестокостта. Генеалогията на реализма в рамките на испаноеврейския дискурс предполага тази в основата си апокалиптична динамика на представянето на „света наопаки” на милостта в „хастара” (В. Бенямин), който става видим единствено в „подгъва” на разкривеното от гримасите на малтретирането лице на пикаресковата безмилостност.

ХVІІІ
Дон Кихот е сатирна драма на живота на Исус. Литотата е хиперболата на а-утопичния свят на милостта.

 

 

 

 

 

Кронщат. Виктор Борисович се спасява по леда

 

Всички победили революции си приличат,
всички разгромени са победени по своему.
Светлозар Игов

 

аз долуподписаният лев давидович автор
на октомврийския преврат и перманентната революция
отправих ултиматум към разбунтувалите се моряци на кронщат
преди да почне топенето на ледовете на финския залив което би направило
крепостта непревземаема виктор борисович литератор социалреволюционер се
спаси по леда аз бях убит в мексико от агент на енкаведе забил в главата ми
пикел ледокоп

байонетът ми счупен мириша на риба отказа
от принципа е продиктуван от самия принцип самодеятелността
самоопределението на работническата класа трябваше да бъде отложена
за по-добри времена които така и не настъпиха въоръженият победоносен пророк
на революцията отрича собственото си пророчество на кръстовището
добре познато на макиавели взимането на мерки когато хората
вече не вярват да може да бъдат накарани да вярват със сила
сега щикът ми е счупен мириша на риба правя поезия
правя история с пикел в кронщатския лед

декларирам че аз бях този който пръв систематично приложи
дълго преди работникът на германския другар по оръжие ернст юнгер
eдна подвижна армия от милитаристки метафори метонимии антропоморфизми
към труда нарком на войната поел в рамките на идеала на военния комунизъм
функциите на нарком на труда в името на духа на работника във войника
духа на войника в работника двама потенциални дезертьори чието
място е в дисципа трудовите лагери милитаризацията на труда
първият реализиран комунистически идеал сталин главен
комисар на украинската трудова армия жалък плагиатор
тривиализирал по-късно идеята ми мащабно
банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход

нека кажа и аз лев давидович след края на ссср ме смесват с вас но няма
да се подписвам като литератор всичко написано от мен без друго носи воден
знак една от причините да избягвам да пиша анонимни писма твърдя в прав текст
че през февруари на паметната ни година изкарах ротата бронирани машини на улиците
на въстаналия петроград последната телеграма на николай ІІ обкръжени от шкловски
т.е. дойдоха броневиките прекъсваме връзка ала аз също изобретих пръв
сипването на захар в бензина на всеки добре функциниращ механизъм
езика държавата революцията самотен човек върви по леда направо
в мъглата мъглата се вдига вижда целта вижда следите си на леден
блок в дрейф лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия мартенски лед на финския залив

мащабно банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход от социализъм към капитализъм
слушай сюда в превод глей са в безпредела всичко си тече легално
освен първия милион на първоначалното натрупване на капитала после идва
диктатурата на закона контролен изстрел в тила дами идва течност от финландия
НЕ знам как функционира кредитната карта изпълнен с комсомолско рвение да уча
блаупункт стерео подарък от пичовете от фракция червена армия без едно кво ви
дължа ухилена снимка пред кадеве шопинг излет в западен берлин отскачане
до финландия за лафче без бръмбари нефт срещу херинга от исландия дето
НЕ пристига първото ченч бюро в питер на ръка разстояние в смолни
киришинефтехимекспорт депутат от ненецкия автономен окръг
радиоактивно отравяне погребение със салют до морячетата
от курск хозрасчет комсомолско езеро ленинградска област
дачный потребителски кооператив указ 56 техснабекспорт
прокурора получава документ на фински

виж са необясним обратен завой death from above
by mercedes балтийски ескорт фестивал бели нощи
сургутнефтегаз западни пенсионни фондове газообразно
росгосстрах трудоваци строят дачи в испания разрешите
доложить чувствам се като руска проститутка в цариград
виждам със собствените си очи прессъобщение за ареста си
с утрешна дата мъртвец осъден in absentia за укриване на данъци
национализиация на риска приватизация на печалбите милениумно
възстановяване на царските ордени седемнайсе мига от пролетта
ротеармеефракцион киришинефтехимекспорт роснефт газпром
балтийски ескорт мащабно банално радикално зло в една
отделно взета страна безпредела на прехода
финския залив гледка от първа линия

продължава лев давидович ето
за мен удари часът на кронщат бунта
на моряците от червения балтийски флот предвождан
от анархисти аз бях този който нареди безусловната капитулация
на бунтовниците пред лицето на грозящото начало на топенето на ледовете
с което се оправдавам приемайки парада на победителите наистина изчаках
до последния момент докато трае щурмът се приема почти без дебати новата
икономическа политика началото на безкрайния мирен преход
от социализъм към капитализъм изправен пред форсмажора
на мартенското топене на ледовете във виелица и огън
щурмувам другарите си по перманентна революция
с право се стоварва връз темето ми ледокопа

продължава виктор борисович
рибата тръгва да мята хайвер нагоре по реката
чиста форма въоръжено въстание плисък на пяна
бог загребва пясък от морското дъно късаме жиците
на телефоните от една точка насетне падат на правата няколко
перпендикуляра велик е бога на бягащите пиша но брега не се отдалечава
зад гърба ми телеграфни стълбове отрязани за огрев когато съдите
революцията не забравяйте да правите биография не история
всеки войник носи в раницата си своето поражение самотен
човек върви по леда в мъглата направо мъглата се вдига
вижда целта вижда следите си на леден блок в дрейф
лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия лед на финския залив