Бягството. Знаеш, че е невъзможно и няма къде да отидеш. Дори да успееш някак да надхитриш обречеността и късмета си, после пак ще те хванат. Едно момче влязло с тригодишна присъда, бягало няколко пъти и накрая умряло в затвора. И все пак бягствата предизвикват възхищение – че някой опитва, някой дръзва за малко да стане невидим за жестокостта на доброто.
Ohne dich. Рамщайн. Първата нормална песен, която чувам сред изглеждащата вечна като всичко тук чалга, когато има батерии за малкото радио. Моля другите да не сменят станцията. Те ме гледат учудено, но склоняват. Поглъщам жадно всеки звук, всяка дума. Наистина съм без теб.
В килията всички са братя. Всички желаят другият да излезе, да избяга от кошмара, да се спаси. Няма виновни и невинни. Има само едно измъчено подобие на любов, оплитащо те в паяжината на състраданието. Няма значение дали, ако Руси излезе, ще убие хората, които са го предали, или, че Наско ще продължи да продава наркотици – сърцето ти е с тях. Както, ако родният ти брат беше изнасилвач или убиец, щеше да го обичаш не по-малко, дори напротив.
В ареста няма ток. Но никога не гасят лампите. Дори нощем. Ако те пребият или изнасилят, винаги ще си облян с мръсната светлина на няколкото крушки, от които не можеш да заспиваш. Те трябва да те виждат. Окото на справедливостта следи какво се случва. Адът е най-светлото място.
Когато идва Соня Минета, затворниците се оживяват. От омраза и възбуда. Социалната работничка. Гуруто на системата – тази, която събира жалбите и чете писмата. С нелепо къса пола. Говори се, че преди е правила свирки на чужденците. За 50 марки. Оттам е прякорът. Иска да е възбуждаща с безразличието си, една всевластна путка в самотния мъжки свят, мъчеща се да го опитоми с миризмата си.
И най-вероятно след
следата по чаршафа
няма да остане нищо
любовта ми е петниста хиена
кафява на места сива
никой не може да помогне
вярвам че не съществуваш
страшни вампирски зъби
много малки ръце
с тях държиш всичко
емоционално неузрялото ти
тяло крещи кърлеж
смуче на студено и топло
тази свирка за уста
вечно недоволна
все нещо иска
ебати гадното копеленце си
Белослава умри
Аз съм олимпиец в любовта
еби умри еби умри обичай
нулева секреция аборт
биопсията извършена успешно
много мъртви около мен около нея
чудя се защо аз съм още тук
„Хайде сега да станеш
да си вземеш нещата
и да си тръгнеш”
Вече нямаме прошки
не ни съдете строго
той паднал от колелото
наранил се кървял
ключицата била изместена
с четири сантиметра припаднал
толкова съм стерилна
не се чувствам
нямам нужда от никого
имам си вещите
някога майка ми
била заразена с нас
детето е забравено от сутринта
лудата играе в парка
Зла зла зла вечер
Егото ми е машина за убиване
Докато лежа на паважа
съм щастлива че някой
ме мрази повече
