vs. archives

Всичко е живо
Аз сме

И го бОли
Фенера

There’s class warfare, all right, but it’s my class, the rich class,
that’s making war, and we’re winning.
Уорън Бъфет

богатите в бг литературата станаха още по-богати
класовата война на богатите срещу бедните
наречена мирен преход, се изостря
богатите печелят
продължаваме напред

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже, че съм
безотговорен, защото под отговорни се разбират Чичо Томовците.
Малкълм Х

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петима се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони децата в космонавтки
Нареждаш лично никой да не бъде претърсван петимата по план заемат места
Трима на първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума от шперплат (отдолу със записващо
Устройство на Бюрото) в нарушение на всеки протокол
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната си пушка

Когато разбунтувалите се деца на буржоазията
се изправят срещу полицаите от селата край Рим,
аз съм на страната на полицаите.
Пиер Паоло Пазолини

иззад спретната витрина
на веганска закусвалня

виждаш как пиер паоло
целува в устата
тежковъоръжен полицай
от софийските села

зад гърба му бушува
революцията на децата
на червената буржоазия

отказваш се веднъж завинаги
от бг литературни награди

това ще ни направи свободни

Пробвай да се изправиш
От седалката със закопчан колан
В булчинска с рокля на конвертит
Не спирай да пробваш

There’s class warfare, all right, but it’s my class, the rich class, that’s making war,
and we’re winning.
Warren Buffet

богатите в бг литературата станаха още по-богати

класовата война на богатите срещу бедните, наречена мирен преход, се изостря

богатите печелят

продължаваме напред

Учителят е бил прав
Да измие краката
На учениците

На Марианна Георгиева

Боже, как ме възбуди тази поезия
бях забравила за собственото си съществуване
ето я и луната от която се полудява
Разказах на всички всичко
на теб за разрязването на мъжа
и как от него тече много живот
и как му прилоша и искаше
да ме целува в устата в задника
във всички възможни живини
както то се изрази и после изчезна
разтвори се последната ми чаша тъмна кръв
Колко е леко да се чете поезията ти, Боже
колко е лесно, но защо все си представям
как с много тънък направо непосилен нож
пробивам съвършеното ти гърло
и от коремчето ти се ражда бебе
Това бебе не ме обича не ме иска
знае че мога да постъпя лошо и с него
Та аз още съм дете чувам се да крещя отстрани
Дори не е вярно вече! Все тая
Дебелата психиатърка от дървеното бюро на Екзарх Йосиф
изтъркано от хиляди неизброими самоубийства
ме успокоява че все пак не съм баш луда
от едни хапчета щяло да ми мине
уплашеният вид на смъртника
плаши повече от смъртта му
плаши а ти ми каза да си тръгна
защото си тъжен и няма как
волево да те изхвърля от прозореца
наистина няма Смелост!
Боже, не мога да повярвам, че пак пиша
а луната свети толкова силно и не ми
говори както миналото лято когато й се
молех да изгасне. Жива ли съм?
В онзи доклад бяха докладвали че склонните
към биполярно и други разнообразни психични разстройства
там депресия шизофрения
или пък каквото и да е било гранично състояние
често пишат поезия търсят поезия създават я
понякога маниакално я четат или пък разпространяват
преписват или изпяват тиктакат с нея бутат тласкат
хвърлят я напред в краката ти

Боже, благодаря ти, че ме създаде и после изостави…

На Кева Апостолова

На брега на амазонка кална мъкнеща
Щръкнали в небето корени сърце на джунглата
Искри от факли отразени в сърце на мрака на водите
Лепрозорий за стотици обитатели дошли с канута
От зоната на изолираните от кея се сбогуват серенада
За спасителя пръчици потракват по клавишите на акордеона
Вързани за чуканчета потънали в набъбнала некрозна плът очи
На сляп певец извърнати към чернотата на небето
И тебе бяло божество което скоро ще се върнеш
Да ги спасиш покайте се защото
Бунтът наближава