1. Това е специална военна операция с пуканки, двулитровка бира и Велика отечествена война.
2. Това е свещена война срещу нацизма и световния англосаксонско-еврейски заговор.
3. Това е народ богоносец и носене на автоматични перални и микровълнови фурни от освободените земи и народи.
4. Това е нееднозначно е.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ВЕЛИНА КАРИВАНОВА (Велина Караиванова)
Започваме да сме мъртви
Когато непримиримото се слее в дълга любовна целувка с абсурда
Слизаща птица
Срещнала невидима преграда
& Ивайло Божинов, Dead end 2
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ЙОРДАНКА РАШКОВА (Yordanka Rashkova)
Нощта е моето време.
Моята тишина.
Стоя гола на прозореца.
Харесва ми да съм невидима в тъмното.
Взирам се в живота си.
Отвисоко, булевардът е като детска игра
& Ивайло Божинов, Pegas and friends 1
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
КАТЯ ГЕРОВА (Katya Gerova)
Днес изнесоха разпятието на Христос на работниците. В нашия квартал, на който праведните и образовани хора отвън му казват гето. Съседите викат и аплодират всеки напън на носачите –лос косталерос. Болката им пречиства. Тромпетите –лас корнетас– пищят в устите на музикантите. Тъпаните бият. Улицата се изпълва с миризма на тамян
& Ивайло Божинов, People I met 2
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ВЕЛИНА КАРАИВАНОВА (Велина Караиванова)
Една жена изтупва през балкона кувертюра на семейната спалня
Издърпва бързо и сръчно в ръце избледнелите цветове на платнището
Поглежда надолу след себе си
& Ивайло Божинов, Contrapunct
Либералната демокрация или капитализъм и нейните политики на идентичност пораждат своя гробокопач (по Маркс). Ужасяващо е, че Маркс отново е руснак и този път е не комунист, а фашист. Да живее немският евреин и Социалистическите Съединени Американски и Европейски щати! Долу социализмът и нацизмът в една отделно взета страна отново. Долу Сталинската награда за мир на Луи Арагон отново.
Днес бивша моя студентка, от която нямам лоши спомени, ясно и отчетливо заяви, че това, от което имаме нужда в момента, е Червената армия.
Нищо особено общо взето, нормален рашизъм, обикновен руски нацизъм.
Особено е само усещането, че бивш твой студент е обикновен нацист. Сигурно така се е почувствал Хусерл след ректорската реч на Хайдегер. Аз не съм Хусерл, тя не е Хайдегер, но странността на усещането е подобно.
Никога не съм имал като преподавател претенцията да формирам личности. Както в университета, така и в поезията вярвам единствено на препредаването на някакъв обективен пламък от индивидуална свещ на индивидуална свещ.
Нещо повече: преди 24 февруари изпитвах интимен и открит афинитет към крайнолявото и крайнодясното. Непетрорубладжийското, негазорубладжийското крайноляво и крайнодясно. Политическият авангард като естетически авангард.
Преподавател и поет без наивна откритост към екстремното е мошеник. Червената армия е точка на невъзврат.
Загиващите империи са смешни. Смешна е Римската империя в Сатирикон, смешна е Испания на Дон Кихот, смешна е Австроунгария на Мъжът без свойства. Дойде й редът и на Руската империя.
Не би трябвало да има драма и големите руски романисти говорят за това още от края на СССР: Омон Ра на Пелевин, Ден на опричник на Сорокин, многотомната История на руската държава на Акунин, завършена навреме в навечерието на войната.
Само русофили, ченгета, русофили ченгета и ченгета русофили виждат някаква драма в смешния край на Руската империя.
Ты меня уважаешь?!? повтарят те настървено.
Но това е монолог на алкохолик, вечния патетичен смешен руски алкаша.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ИВАЙЛО БОЖИНОВ, визуален артист на БРОЙ ХХХV
& Ивайло Божинов, Hitchcock
