Идеален ден за лов на малки русалки
Пиша този текст, предизвикан от новата малка русалка, като публичен враг на афроамериканското подразделение и авангарден отряд на неолибералния комсомол – и баща на цветнокожа дъщеря. След като научих за новата малка цветнокожа русалка, ми беше ясно, че няма как да ме подмине тази чаша.
Филмът няма как да не се гледа, казах си, но се зарекох пред себе си да не пиша за него, ако и да плаче, беше ясно, че ще плаче, да бъде написано нещо за него. Няма как да не се гледа, защото с дъщеря ми израснахме – тя като дъщеря, аз като баща – гледайки преднеолибералнокомсомолската анимация. А не бива да се пише, защото каквато и да е реакция спрямо поредния предизвестен триумф на неолибералния комсомол не си струва цената на най-малкото накърняване на нещо съкровенно, нещо само наше с дъщеря ми.
Все едно – представете си кошмарната фикция, реалността й вече ни диша във врата – световноизвестният български народен писател да е направил образцов неолибералнокомсомолски римейк на детска книжка (не е да не е посягал вече на детското), с която сме израсли с дъщеря ми, а аз да тръгна да коментирам римейка. Кошмар, нали? Еми да пиша за неолибералнокомсомолския римейк на „Малката русалка“ би било нещо подобно, мислех си.
Мисля го и след като днес гледахме филма. Но междувременно това, което дълги години усещах да наближава, без обаче да престава да бъде кошмарна фикция, от 24-ти вече е тривиална реалност на празнични маси, отбелязващи нови 13 века България този път под егидата на „Файненшъл Таймс“ и победата на неолибералния комсомол на една отделно взета планета – сега и в една отделно взета братска образцово небяла страна.
Има ли някой, който е бил дете по време на Асамблея Знаме на Мира, и сега да няма дежавю? Тогава се казваше мирно съвместно съществуване на комунизъма, капитализъма и външнотърговските дружества на ДС. Сега се казва политики на идентичността, приемащи – с любезното съдействие откъм братския „Файненшъл Таймс“ и любезното лобиране откъм братска миролюбивонеутрална Виена – в братските комсомолски редици на поредната появила се изведнъж на картата, макар и със спорна столица, Букурещ ли беше, Скопие ли беше, братска небяла страна в лицето на поредния братски образцово небял неолиберален комсомолец.
При този перфектен тайминг, синхронизиращ небялата малка русалка от една отделно взета планета и небелия малък неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна, няма как да не пиша за Големия им неолибералнокомсомолски брат с новата му малка русалка.
Но и няма как да пиша за нея, защото „Малката русалка“ си е само наша с дъщеря ми и никой революционен авангард на неолибералния комсомол не може да ни я отнеме, апелирайки към това, че не сме бели. Питам се обаче какво мислят за новата малка русалка белите бащи или майки на бели дъщери, израсли с „Малката русалка“.
Нима същото, което мислят празничните маси, отбелязващи епохалното активно мероприятие по припознаване на поредния образцово небял неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна – активното мероприятие, курирано от същински комсомолец, комсомолец набор Указ 56 за стопанска дейност, продължаващ Мирния преход от социализъм към социализъм, мирно съвместно съществуване и вечна дружба със СССР с други средства.
