vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Даниил Хармс

Даниил Хармс „Смъртта на дивия войн“



Часовникът трака
Часовникът трака
Прах лети над света

Пеят в градовете
Пеят в градовете
Пясък звъни в пустините,

Падна дивакът
Падна дивакът
И спи, блестейки с амулет.

Като лекокрилата пара
Като лекокрилата пара
Лети на дивака душата

На слънцето в кълбото
На слънцето в кълбото
Се врязва, шумолейки с коси.

Четиристотин войни
Четиристотин войни
Заплашват небето с мечове

Съпругата на убития
Съпругата на убития
Пълзи на колене към реката

Съпругата на убития
Съпругата на убития
Отчупва парченце камък

И скрива убития
И скрива убития
Под натрошения камък, в мокрия пясък

Четиристотин войни
Четиристотин войни
Четиристотин денонощия мълчат.

Четиристотин денонощия
Четиристотин денонощия
Часовникът спира да трака над света.

27 юни 1938 година

Даниил Хармс „Излезе от вкъщи човек. Песничка“




Излезе от вкъщи човек
С тояга и мешка,
И на далечен път,
И на далечен път
Отправи се пешком.

Вървял той все направо и напред
И гледал все напред.
Ни спал, ни пил,
Ни пил, ни спал,
Ни спал, ни пил, ни ял.

И ето че в зора една
Той влязъл в тъмната гора
И оттогава досега,
И оттогава досега,
От него няма и следа.

Но ако някога се случи
Да срещнете човека,
Тогава час по-скоро,
Тогава час по-скоро
На нас кажете моля.

1937

Даниил Хармс „Завряхме с в тревата и крещим оттам“

Завряхме с в тревата и крещим оттам:
Астрономе! Астрономе! Астрономе!
Той стои на входа с телескоп в ръка,
С телескоп в ръка на входа.
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред.

Крещим му: погледни! Крещим му: погледни!
Погледни, астрономе, през телескопа!
Той обхожда с поглед тайнствената градина,
Вдига за статива телескопа
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред.

Даниил Хармс „Милион“



По улицата крачи команда,
Четиресет момчета заедно:
раз, два,
три, четири,
и четри пъти четри,
и четири по четири,
и после още четири.

В пресечката крачи команда,
Четиресет момичета заедно.
раз, два,
три, четири,
и четри пъти четри,
и четири по четири,
и после още четири.

И изведнъж се срещнали
станали осемдесет те!
раз, два,
три, четири,
и четири
по четири,
по четиринайсет
четири
и после още четири.

А щом излезли на площада,
на площада наредени
не команда,
нито рота,
не тълпа,
не батальон
и не четиресет,
и не стотина,
а почти цял милион!

Раз, два, три, четири,
и четири пъти
четири,
сто и четири
по четири,
сто и петдесет
по четири,
двеста хиляди
по четири
и после още четири!

ТОВА Е.

Даниил Хармс „Към сграда, разположена на една от обикновените ленинградски улици“

Към сграда, разположена на една от обикновените ленинградски улици, се приближил обикновен на вид младеж с обикновено черно двуредно сако, с проста синя плетена вратовръзка и малка кафява филцова шапчица. В този младеж нямало нищо особено, освен че раменете му били малко тесни, а краката малко дълги и пушел не цигара, а лула; и даже едни девойки, които стояли край входа, казали зад гърба му: „я па тоя американец!“ Но младежът се направил, че не е чул тази забележка и спокойно влязъл във входа. Щом влязъл във входа, той пъхнал лулата в джоба, свалил шапчицата, но веднага отново я сложил, после се заизкачвал към третия етаж като прескачал през две стъпала. Тук той се приближил до врата, на която висяла бележка, а на бележката пишело с дебели печатни букви: „Яков Иванович Θитон“. Буквите били нарисувани много старателно с черен туш, но били разположени накриво. И думата Θитон започвала не с буквата Ф, а с Θита, която приличала на колело с напречна греда. Младежът застанал много плътно до вратата, докосвайки я с колене, извадил фрески ключ и отключил с него ключалката. От жилището се чул писклив кучешки лай, но когато младежът влязъл в антрето, при него дотичали две малки черни кученца и като заврели носове в краката му весело избягали по коридора. Младежът мълчаливо влязъл в стаята си, на чиято врата също било написано „Яков Иванович Θитон“. Младежът затворил след себе си вратата, закачил на кука шапката и седнал в креслото до масата. След малко той запалил лула и се зачел в някаква книга. После седнал на масата, на която лежали бележници и чисти листове хартия, имало висока лампа със зелен абажур, малък поднос с различни мастилници, кристална чаша с моливи и пера и кръгъл дървен пепелник. Така, без да прави нищо, той останал на масата към три часа и дори по лицето му не личало да мисли за нещо. Към дванайсет той си легнал да спи. В леглото прелиствал още час някаква книга, а после я сложил настрани и изгасил осветлението.
На следващия ден Яков Иванович се събудил в 10 часа. До леглото, на стол стоял телефон и звънял. Яков Иванович вдигнал слушалката.
– Слушам – казал Яков Иванович. – Здравейте, Вера Никитишна. Благодаря, че ме събудихте…

Даниил Хармс „Преди да приида при теб“


Преди да приида при теб, аз ще почукам на твоя прозорец. Ти ще ме видиш в прозореца. После аз ще влезна през вратата и ти ще ме видиш в дверите. После аз ще вляза в дома ти и ти ще ме познаеш. И аз ще вляза в теб и никой освен теб няма да ме види и да ме познае.

▀ Ти ще ме видиш в прозореца.

█ Ти ще ме видиш в дверите.

Даниил Хармс „Веднъж Андрей Василевич вървял по улицата“

Веднъж Андрей Василевич вървял по улицата и загубил часовника си. Малко след това той умрял. Неговият баща гърбав, възрастен човек цяла нощ седял с цилиндър на глава и стискал в лявата ръка бастунче с кукести пръсти. Разни мисли навестявали главата му, сред тях и такава: животът е ковачница.
––––––
Бащата на Андрей Василевич, чието име било Григорий Антонович или по-точно Василий Антонович прегърнал Марья Михайловна и я нарекъл своя владичица. Тя пък мълчаливо и с надежда гледала на пред и на горе. И в този миг гърбушкото Василий Антонович решил да унищожи гърбицата си.

3
За тази цел Василий Антонович седнал в седлото и пристигнал при професор Мамаев. Професор Мамаев седял в градината и четял книга. На всичките молби на Василий Антонович професор Мамаев отговарял само с едно: нямаме бърза работа. Тогава Василий Антонович отишъл и легнал в хирургическото отделение.

4
Започнала операцията. Но тя приключила не сполучливо, защото една милосърдна сестра покрила лицето си с карирано парцалче и не могла да подава нужните инструменти. А фелдшерът завързал устата и носа си и нямало какво да диша, и към края на операцията той се задушил и паднал мъртъв на пода. Но най-неприятното било това, че професор Мамаев в бързината забравил да свали чаршафа от пациента и му отрязал вместо гърбицата нещо друго, май гърба. А гърбицата само побутнал с хирургическата ножица.
––––––
Като се върнал вкъщи, Василий Антонович не можал да се успокои, докато в дома не нахлули испанци и не отсекли тила на готвачката Андрюшка.
–––––––
След като се успокоил, Василий Антонович отишъл при друг доктор и той бързо му обрязал гърбицата.
––––––-
Тогава всичко се развило много просто. Марья Михайловна се развела с Василий Антонович и се оженила за Бубнов.
–––––––
Бубнов не обичал новата си жена. Веднага щом тя излезнела от вкъщи. Бубнов си купувал нова шапка и все поздравявал съседката си Анна Моисеевна. Но изведнъж на Анна Моисеевна й се счупил зъб и от болка тя широко отворила уста. Бубнов се замислил за биографията си.
––––––-
Бащата на Бубнов, чието име било Фи, обикнал майката на Бубнов, чието име било хню. Веднъж хню седяла на готварската печка и беряла гъби, които растели около нея. Но Фи изведнъж казал така: Хню аз искам да ни се роди Бубнов. Хню попитала: Бубнов? Да да?
– Точно така ваше сиятелство отговорил Фи;
––––––-
Хню и Фи седнали един до друг и се заели да мислят за разни смешни неща и много дълго се смели.
––––––––
Най-накрая на Хню й се родил
Бубнов.

Даниил Хармс „Ние лежахме на леглото“

І
Ние лежахме на леглото. Тя лежеше към стената на възвишение, а аз лежах към масичката. За мен могат да се кажат само две думи: стърчат ушите. Тя знаеше всичко.

ІІ
Вилица ли е това? или ангел? или сто рубли? Нона е това. Вилицата е малка. Ангелът – висок. Парите отдавна свършиха. А Нона – това е тя. Тя е едната Нона. Имаше шест Нони и тя е една от тях.

ІІІ
Приближи се куче в малка шапчица. Стъпките отекваха и се къпеха. Муха отваряше прозорците. Хайде да погледнем през прозореца!

ІV
От прозореца нищо не виждаме. Ти виждаш ли нещо? Аз нищо не виждам, а ти? Аз виждам ски. А кой кара ските? Войник кара ските и коланът му е през рамо, а самият той не е препасан.

Даниил Хармс „Защо“

ЗАЩО:
Един готвач и три готваченца,
Един готвач и три готваченца,
Един готвач и три готваченца,
изскочиха на двора?

ЗАЩО:
Свиня и три прасенца,
Свиня и три прасенца,
Свиня и три прасенца,
се скриха под стобора?

ЗАЩО:
Готвачът коли прàсето,
готваченце – прасенцето,
готваченце – прасенцето,
готваченце – прасенцето?

Защо, защо и все защо?
– За да направят шунка.

Даниил Хармс „Отвън надникна въздух злостен“

Отвън надникна въздух злостен
и бе противна пролетта.
Проскърца прах в печални ноздри,
течеше гривеста река.
Стоеше вещер на брега
с чадър и шапка във размах.
Той викна – вижте ме сега,
как ще избягам от пердах!
И като лястовица черна
се стрелна той към своя дом.
Кинжал в окото му се мерна,
в носа му съскаше питон.

Превод Иво Балев