Бившата ми жена имаше удивителна способност. Във всеки момент тя можеше да завре ръка в пазвата си и да измъкне оттам няколко бълхи. Повече не срещнах подобен човек. Мен самия бълхите не ме хапят често. Но пък са едрички бълхи. Отвори вратата, отметне одеялото и легне на кревата, така че за мен почти не остава място.
Имало едно време един мърльо, който до такава степен му бил отпуснал края на въшките си, че когато стопанина се чесел по главата, те го хапели по пръстите.
Имало едно време една дресирана бълха. След като ухапе, тя почесвала с лапички ухапаното място.
Руският хумор, от наша гледна точка, се състои, говорейки приблизително, в отчаяното нарушаване на законите на логиката и разсъдъка.
Карл Иванович Шустерлинг
Карл Иванович Шустерлинг много обичаше борбата и казваше, че би искал да се окаже в една стая със Сталин съвършено голи и двамата.
Работата над превод е почти същото като онази старинна игра, при която на масата се изсипвали куп пъстри парченца картон с причудлива форма, където на едното парченце различаваш половин лице с изблещено око, на друго – листака на клен, на трето – обувка с тока… И когато накрая напаснеш правилно всички отрязъци един към друг – изведнъж като от само себе си се образува картина: например Малечко-палечко при човекоядеца…
Един дядо, без да знае защо, отишъл в гората. После се върнал и вика: „Старо, ей, старо!“ А бабата направо взела, че се гътнала. Оттогава всички зайци зиме са бели.
Аз дълго се чудех, отде
Се взе на улицата тигър.
Чудех се чудех,
Чудех се чудех,
Чудех се чудех.
Докат се чудех, вятър духна
И аз забравих за кво се чудех.
Така и не разбрах, отде
Се взе на улицата тигър.
Скъпа Клавдия Василевна, често ви виждам в съня си. Вие припкате из стаята със сребърна камбанка в ръка и все питате: „Къде са парите? Къде са парите?“ А аз пуша лула и Ви отговарям: „В сандъка. В сандъка.“
Аз самият се родих от хайвер. И даже за малко да се случи печално недоразумение. Дошъл да поздрави чичо, било веднага след хвърлянето на хайвера и мама била още на легло. И що да види: бебешка люлка, пълна с хайвер. А чичо бил сладокус. Намазал ме на филия и вече си налял чашка водка. За щастие успели навреме да го спрат, после дълго ме събирали… Родителите ми дълго избягвали да ме наказват в ъгъла, защото залепвах за стената.
vs. archives 