vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Даниил Хармс

Даниил Хармс „Скъпа Клавдия Василевна“

Скъпа Клавдия Василевна, често ви виждам в съня си. Вие припкате из стаята със сребърна камбанка в ръка и все питате: „Къде са парите? Къде са парите?“ А аз пуша лула и Ви отговарям: „В сандъка. В сандъка.“

Даниил Хармс „Аз самият се родих от хайвер“

Аз самият се родих от хайвер. И даже за малко да се случи печално недоразумение. Дошъл да поздрави чичо, било веднага след хвърлянето на хайвера и мама била още на легло. И що да види: бебешка люлка, пълна с хайвер. А чичо бил сладокус. Намазал ме на филия и вече си налял чашка водка. За щастие успели навреме да го спрат, после дълго ме събирали… Родителите ми дълго избягвали да ме наказват в ъгъла, защото залепвах за стената.

Даниил Хармс „Раклата“

Един човек с тънка шия влязъл в ракла, затворил след себе си капака и почнал да се задушава.
– Ето – говорел, задушавайки се, човекът с тънката шия – аз се задушавам в раклата, защото шията ми е тънка. Капакът на раклата е затворен и спира достъпа на въздух до мен. Ще се задушавам, но въпреки това няма да отворя капака на раклата. Постепенно ще почна да умирам. Ще присъствам на борбата между живота и смъртта. Битката ще е неестествена, с изравнени шансове, защото естествено винаги побеждава смъртта, а животът, обречен на смърт, само напразно се бори с врага, без да губи до последния момент напразна надежда. А в тази борба, която ще се състои сега, животът ще знае начин да победи: животът трябва да накара ръцете ми да отворят капака на раклата. Ще видим кой кого. Само дето ужасно мирише на нафталин. Ако победи животът, ще поръся нещата в раклата с махорка… Ето, почна се: вече не мога да дишам. Загивам, това е ясно! Няма вече спасение за мен! И нищо възвишено няма в главата ми. Задушавам се!..
Леле! Но какво е това? Нещо стана, но не мога да разбера какво точно. Видях не що или чух не що…
Леле! Пак стана не що! Боже мой! Не ми стига въздуха. Аз май умирам…
Това пък какво е? Защо пея? Май ме боли шията… Но къде е раклата? Как така виждам всичко в стаята си? Стига бе, аз лежа на пода! А къде е раклата?
Човекът с тънката шия станал и се огледал. Раклата я нямало никаква. По столовете и на леглоту били пръснати неща, стояли доскоро в раклата, а раклата я нямало.
Човекът с тънката шия казал:
– Значи животът победи смъртта по непознат за мен начин.

Даниил Хармс „Пречка“

Пронин каза:
– Имате много красиви чорапи.
Ирина Мазер каза:
– Харесвате чорапите ми?
Пронин каза:
– О, да, много. – И ги хвана с ръка.
Ирина каза:
– А защо ви харесват чорапите ми?
Пронин каза:
– Много са гладки.
Ирина вдигна полата си и каза:
– Вижте само какви са дълги.
Пронин каза:
– Охо, да, да.
Ирина каза:
– Но ето тук вече свършват. Оттук вече кракът е гол.
– Охо, какъв крак! – каза Пронин.
– Имам много дебели крака, – каза Ирина. – И съм много широка в бедрата.
– Нека да видя, – каза Пронин.
– Не може, – каза Ирина, – без кюлоти съм.
Пронин застана пред нея на колене.
Ирина каза:
– Защо коленичите?
Пронин целуна крака й малко над чорапа и каза:
– Ето защо.
Ирина каза:
– Защо ми вдигате полата още по-нагоре? Нали ви казах, че съм без кюлоти.
Но Пронин все пак вдигна полата й и каза: 
– Няма нищо, няма нищо.
– Ама как така няма нищо?
Но в този момент някой почука на вратата. Ирина бързо си оправи полата, а Пронин стана от пода и отиде до прозореца.
– Кой е? – попита Ирина, без да отваря.
– Отворете – каза рязък глас.
Ирина отвори вратата и в стаята влезе човек с черно пàлто* и високи ботуши. След него влязоха двама военни, нисши чинове, с пушки в ръка, а след тях влезе портиерът. Нисшите чинове застанаха до вратата, а човекът с черното пàлто се обърна към Ирина Мазер и каза:
– Фамилия?
– Мазер**, – каза Ирина.
– Вие? – попита човекът с черното пàлто, обръщайки се към Пронин.
Пронин каза:
– Моята фамилия е Пронин.
– Носите ли оръжие? – попита човекът с черното пàлто.
– Не, – каза Пронин.
– Седнете тук, – каза човекът с чер`ното пàлто, като посочи стола.
Пронин седна.
– А вие, – каза човекът в черното пàлто, обръщайки се към Ирина, – сложете си пàлтото***. Идвате с нас.
– Защо? – попита Ирина.
Човекът с черно пàлто не отговори.
– Трябва да се преоблека, – каза Ирина.
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
– Но аз трябва да си сложа още нещо, – каза Ирина. 
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
Ирина мълчаливо си сложи шубката.
– Сбогом, – каза тя на Пронин.
– Без разговори, – каза човекът с черното пàлто.
– И аз ли трябва да дойда с вас? – попита Пронин.
– Да, – каза човекът с черното пàлто. – Обличайте се.
Пронин стана, свали от закачалката пàлтото и шапката си, облече се и каза:
– Е, аз съм готов.
– Да вървим, – каза човекът с черното пàлто.
Нисшите чинове и портиерът затракаха с подметки.
Всички излязоха в корридора.
Човекът с черното пàлто заключи вратата на Иринината стая и я запечата с два тъмнокафяви печата.
– Айде, друм, – каза той.
И всички излязоха от комуналната квартира, зад тях външната врата с трясък се затръшна.

* Третоличностният разказвач погрешно приема в пальто неудареното „а“ за правописно „о“, което в книжовния правоговор в неударена позиция се произнася като „а“ – и произнася/пише польто (б. пр.).
** Хора с „неруски“ фамилии автоматично попадали през Големия терор в списъците за задържане на НКВД. Хармс е арестуван на 23 август 1941 г. на улицата. Съгражданинът му Йосиф Бродски ще бъде арестуван двайсет и две години по-късно също на улицата от униформени, псуващи го на чифутин (б. пр.).
*** Офицерът от НКВД също „хиперкоректно“ ока. Това произносително съвпадение между разказвача и героя маркира сърцето на мрака на разказа (б. пр.).

Даниил Хармс „Когато умно безпрестрастно“

Когато умно безпрестрастно
в отшелническия ми дом
с побъркани ръце
аз хващам за крило муха
да схване мен не може никой.
Прости природа моята постъпка
прости невинното желание
прости незнанието мое.

Даниил Хармс „На парите началнико скъпи“

На парите началнико скъпи
Аз трябва на баня да ида.
Но без пари дори и метличка
Не мога да купя за шибане.

Даниил Хармс „Красиво е това и много мило“

Красиво е това и много мило:
Часовник на жена да отнемеш насила
И да й подариш за спомен само
Парфюм, цигарки и мустаци.

Даниил Хармс „Към теб, Тамара, моят порив зноен“

Към теб, Тамара, моят порив зноен
Назря и пукна се като гнойник.

Даниил Хармс „Числата не са свързани от ред“

Числата не са свързани от ред. Всяко число не предполага себе си в обкръжението на други числа. Ние разделяме аритметическото и природното взаимодействие на числата. Аритметическата сума на числа дава ново число, природното съединяване на числа не дава ново число. В природата няма равенство. Има тъждество, съответствие, изображение, различие и противопоставяне. Природата на приравнява едно към друго. Две дървета не могат да бъдат равни едно на друго. Те могат да са равни по дължината си, по дебелината си, изобщо по своите свойства. Но две дървета в своята природна цялост не могат да бъдат равни едно на друго. Мнозина мислят, че числата това са количествени понятия извадени от природата. Ние пък мислим, че числата това е реална парода. Ние мислим, че числата са като дърветата и като тревата. Но ако дърветата са подложени на действието на времето, то числата във всички времена са неизменни. Времето и пространството не влияят на числата. Това постоянство на числата им позволява да бъдат закони на други неща.
Когато казваме две, Ние не искаме да кажем с това, че това е един и още един. Когато по-горе Ние казахме „две дървета“, Ние използвахме едно от свойствата на „две“ и затворихме очи за всички други свойства. „Две дървета“ означаваше, че ставаше дума за едно дърво и за още едно дърво. В този случай „две“ две изразяваше само количество и стоеше в числовата редица, или както мислим Ние – в числовото колело, между еденицата и тройката.
Числовото колело има ход на своето образуване. То се образува от праволинейна фигура, наричана кръст.

Даниил Хармс „Но нулата, която забелязах в тревата“



Но нулата, която забелязах в тревата
лежеше с хоризонтална напречна греда.