vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Даниил Хармс

Даниил Хармс „На парите началнико скъпи“

На парите началнико скъпи
Аз трябва на баня да ида.
Но без пари дори и метличка
Не мога да купя за шибане.

Даниил Хармс „Красиво е това и много мило“

Красиво е това и много мило:
Часовник на жена да отнемеш насила
И да й подариш за спомен само
Парфюм, цигарки и мустаци.

Даниил Хармс „Към теб, Тамара, моят порив зноен“

Към теб, Тамара, моят порив зноен
Назря и пукна се като гнойник.

Даниил Хармс „Числата не са свързани от ред“

Числата не са свързани от ред. Всяко число не предполага себе си в обкръжението на други числа. Ние разделяме аритметическото и природното взаимодействие на числата. Аритметическата сума на числа дава ново число, природното съединяване на числа не дава ново число. В природата няма равенство. Има тъждество, съответствие, изображение, различие и противопоставяне. Природата на приравнява едно към друго. Две дървета не могат да бъдат равни едно на друго. Те могат да са равни по дължината си, по дебелината си, изобщо по своите свойства. Но две дървета в своята природна цялост не могат да бъдат равни едно на друго. Мнозина мислят, че числата това са количествени понятия извадени от природата. Ние пък мислим, че числата това е реална парода. Ние мислим, че числата са като дърветата и като тревата. Но ако дърветата са подложени на действието на времето, то числата във всички времена са неизменни. Времето и пространството не влияят на числата. Това постоянство на числата им позволява да бъдат закони на други неща.
Когато казваме две, Ние не искаме да кажем с това, че това е един и още един. Когато по-горе Ние казахме „две дървета“, Ние използвахме едно от свойствата на „две“ и затворихме очи за всички други свойства. „Две дървета“ означаваше, че ставаше дума за едно дърво и за още едно дърво. В този случай „две“ две изразяваше само количество и стоеше в числовата редица, или както мислим Ние – в числовото колело, между еденицата и тройката.
Числовото колело има ход на своето образуване. То се образува от праволинейна фигура, наричана кръст.

Даниил Хармс „Но нулата, която забелязах в тревата“



Но нулата, която забелязах в тревата
лежеше с хоризонтална напречна греда.

Даниил Хармс „А нулата Божествено е дело“



А нулата Божествено е дело.
Нула – числовото колело.
Нула – този дух и тяло,
вода и лодка и весло.

Даниил Хармс „Във всяка камбана злоба“

Във всяка камбана злоба
Във всяка лентичка огън
Във всяка девочка любов
Във всеки малчик свой кон.

Даниил Хармс „Смъртта на дивия войн“



Часовникът трака
Часовникът трака
Прах лети над света

Пеят в градовете
Пеят в градовете
Пясък звъни в пустините,

Падна дивакът
Падна дивакът
И спи, блестейки с амулет.

Като лекокрилата пара
Като лекокрилата пара
Лети на дивака душата

На слънцето в кълбото
На слънцето в кълбото
Се врязва, шумолейки с коси.

Четиристотин войни
Четиристотин войни
Заплашват небето с мечове

Съпругата на убития
Съпругата на убития
Пълзи на колене към реката

Съпругата на убития
Съпругата на убития
Отчупва парченце камък

И скрива убития
И скрива убития
Под натрошения камък, в мокрия пясък

Четиристотин войни
Четиристотин войни
Четиристотин денонощия мълчат.

Четиристотин денонощия
Четиристотин денонощия
Часовникът спира да трака над света.

27 юни 1938 година

Даниил Хармс „Излезе от вкъщи човек. Песничка“




Излезе от вкъщи човек
С тояга и мешка,
И на далечен път,
И на далечен път
Отправи се пешком.

Вървял той все направо и напред
И гледал все напред.
Ни спал, ни пил,
Ни пил, ни спал,
Ни спал, ни пил, ни ял.

И ето че в зора една
Той влязъл в тъмната гора
И оттогава досега,
И оттогава досега,
От него няма и следа.

Но ако някога се случи
Да срещнете човека,
Тогава час по-скоро,
Тогава час по-скоро
На нас кажете моля.

1937

Даниил Хармс „Завряхме с в тревата и крещим оттам“

Завряхме с в тревата и крещим оттам:
Астрономе! Астрономе! Астрономе!
Той стои на входа с телескоп в ръка,
С телескоп в ръка на входа.
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред.

Крещим му: погледни! Крещим му: погледни!
Погледни, астрономе, през телескопа!
Той обхожда с поглед тайнствената градина,
Вдига за статива телескопа
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред и назад,
И гледа учуден напред.