Сега в последната родина

by Владимир Сабоурин

Татко немеца обичаше да казва
че нищо, нищо не можело да се сравни
със сиянието на небето над германия
аз американското момиче дъщерята
на пчеларя веднъж видях с едно момче
в кейп код на плажа синьото небе
направо от орестия над нас по гръб
преплели пръстите в изгарящия пясък

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп

Сега в последната родина сияе
слънцето в опалов абажур аз вече знам
че тук видяла е последната си светлина
като девойка персефона гадаеща за връщането
по реактивните следи оставени от китове
от дирижабли разминаващи се като бели китове
тъй суверенно и величествено като къртици
кралски къртове на бащиния дух

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп

Заклеваш ме сега в последната родина