Прегръдката

by Владимир Сабоурин

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
размито от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун