Като ръката ти без два пръста

by Владимир Сабоурин

Липсваха ти два пръста
не си спомням на коя ръка
бях дете от добро семейство
за първи път виждах ръка
с два липсващи пръста
за първи път виждах циркуляра
който дълго време бях чувал
да пее наесен в малките градчета
който ти беше отнесъл пръстите
представях си опръскания с кръв
диск на триона пръстите висящи
още на кожички, но вече чужди
беше ме страх и се прекланях
пред тази ръка, с която толкова
сръчно режеше родопския хляб
на дебели щедри резени щедри
като цепецените в зимните нощи
като ръката ти без два пръста