Момичето от партера

by Владимир Сабоурин

Живеехме в същата кооперация
но ти някак стоеше встрани
от другите деца на кооперацията
големия ти брат имаше детски паралич
ужасно го тормозехме докарвахме го
до пяна от устата до замерване с квото
му паднеше под ръка викахме му
жоро павето дори не си спомням
как наистина се казваше брат ти

Всъщност ти май дойде да живееш тук
когато брат ти почина вече бяхме по-големи
ти бе пропуснала първоначалното
сплотяване на колектива, но и сега
не предприемаше стъпки за сближаване
живееше на партера където беше живял
брат ти който с мъка изкачваше
няколкото стъпала до дома си

Ти винаги някак се шмугваше
нямаше начин човек да те засече
на стълбището с годината на световния
борсов крах и черния му четвъртък
изписана с чернобяла мозайка
посрещаща на входната площадка
над теб тегнеше сянката на брат ти
и друга невидима нетелесна призрачна
която дълго ми убягваше защото бях свикнал
при мен нещата уж да са видими

Дълго време си мечтах за теб
после се преместихме ти остана
в една от пропуснатите ми родини