Почасови стаи

by Владимир Сабоурин

Бяхме прясно женени
още живеех във втори блок
на света гора ти ми идваше на гости
от люлин носеше баница готвена храна
тялото си на жена моя жена моя
това странно чувство за принадлежност
някъде където нищо не ти принадлежи
само утринните птици осъмналите
токчета в коридора свободата да се имаме
където нищо не ни принадлежи свободата
само ние да си принадлежим