vs. archives

Не си спомням нищо от тази
хотелска стая на голямата река
не направих нищо неправилно
ти направи всичко правилно
не направих нищо ти направи всичко
не си спомням как изглеждаше
сега разбирам голямото предимство
да си зряла жена, която хваща за ръка
младото момче с каква лекота
господи колко беше леко всичко
сега разбирам високата ти милост
да се погрижиш да свърша както не знаех
че може високата милост и грижа, че не бива
да се свършва как да е какъв урок само
по грижа и милост която е трудно
да окажеш като мъж не се отказвам
да вярвам, че може след твоя урок

Видях мария и йосиф слязоха
От седемдесеитри на окръжна болница
Бяха връстници почти деца
Мария държеше младенеца на хълбок
Йосиф непохватно сваляше количката
Без да спира виновно да се усмихва
Мария обърна поглед към мен
Без да спира разбиращо да се усмихва
Усмивката й ме заля без да беше предназначена
За мен момиченцето последва с поглед
Обръщането на майка си бащата тъкмо
Вдигаше падналото шише биберон
Простено ти е татко каза простено ти е
Който и да си ти добави върви си с мир
Тролея ти всеки момент ще дойде

Ще се видим само веднъж
Всичко ще е регламентирано
До най-дребната подробност
Ще правиш само каквото ти се каже
Ще е трезво утро хората ще бързат
За работа рецепционистът ще е сънен
Ти ще платиш стаята аз
Ще съм малката отрепка
Правеща го за пари
Това ще е моето стихотворение

Първата ни брачна нощ беше
в стая на общежитие по-висока
отколкото дълга и широка
след като свидетелите ни оставиха
сами в нощта единствените свидетели
в пищния провинциален соц
на ритуалната зала останахме сами
край абсолютно черната янтра
вървяхме дълго капнали от деня нагоре
покрай абсолютно черната девойка
в общежитийна стая те опънах яростно
на задна прашка в тази стая по-висока
отколкото дълга и широка
за първи път като моя жена

Бяхме прясно женени
още живеех във втори блок
на света гора ти ми идваше на гости
от люлин носеше баница готвена храна
тялото си на жена моя жена моя
това странно чувство за принадлежност
някъде където нищо не ти принадлежи
само утринните птици осъмналите
токчета в коридора свободата да се имаме
където нищо не ни принадлежи свободата
само ние да си принадлежим