Ныне отпущаещи, 14:50 p.m.

by Владимир Сабоурин

Видях мария и йосиф слязоха
От седемдесеитри на окръжна болница
Бяха връстници почти деца
Мария държеше младенеца на хълбок
Йосиф непохватно сваляше количката
Без да спира виновно да се усмихва
Мария обърна поглед към мен
Без да спира разбиращо да се усмихва
Усмивката й ме заля без да беше предназначена
За мен момиченцето последва с поглед
Обръщането на майка си бащата тъкмо
Вдигаше падналото шише биберон
Простено ти е татко каза простено ти е
Който и да си ти добави върви си с мир
Тролея ти всеки момент ще дойде