vs. archives

Игра e на големи преговори, приятелите гледат,
разхожда се шопар и сянка в’въздуха лети.
И вижте, прелетя кълвач, и вижте от дъба
окапа желъд, а насред морето кит фантана пусна а
в небето нам яви се книга

В стенния часовник нещо прещрака и при мен дойдоха вестители. Аз не разбрах веднага, че при мен са дошли вестители. Първо си помислих, че се е развалил часовникът. Но веднага видях, че часовникът продължава да работи и най-вероятно показва правилно времето. Тогава реших, че в стаята става течение. И изведнъж се учудих: що за явление е това, за което в еднаква степен могат да послужат като причина неправилното движение на часовника и течението? Размишлявайки върху това, аз седях на стола до дивана и гледах часовника. Минутната стрелка показваше девет, а часовата стрелка приблизително четири, следователно беше четири без петнайсет. Под часовникът висеше календар с късащи се листчета и листчетата се движеха все едно в стаята духа силен вятър. Сърцето ми думкаше и се страхувах да изгубя съзнание.
„Трябва да пийна вода“ – казах. До мен на масичката стоеше кана с вода. Протегнах ръка и взех тази кана.
„Водата може да помогне“ – казах аз и почнах да гледам водата.
В този момент разбрах, че при мен са дошли вестители, но аз не мога да ги отлича от водата. Страхувах се да пия от тази вода, защото по погрешка можех да изпия вестител. Какво означава това? Това не означава нищо. Да се изпие може само течност. А нима вестителите са течност? Значи мога да пийна вода, няма от какво да се страхувам. Но аз не можех да намеря водата. Разхождах се из стаята и я търсех. Пробвах да пъхна в устата си каишката, но това не беше вода. Пъхнах в устата си календара – това също не беше вода. Зарязах водата и почнах да търся вестителите. Но как да ги намеря? На какво приличат те? Помнех, че не можех да ги отлича от водата, значи те приличат на вода. Но на какво прилича водата? Стоях и мислех.
Не знам колко време съм стоял и мислел, но изведнъж трепнах.
„Ето водата!“ – казах си. Но това не беше водата, просто ме беше засърбяло ухото.
Почнах да търся опипом под шкафа и леглото, надявайки се поне там да намеря водата или вестител. Но под шкафа сред праха открих само малка топка, нагризана от кучето, а под леглото някакви парчета стъкло.
Под стола намерих недоядено кюфте. Изядох го и ми олекна. Вече почти не духаше вятър, а часовникът спокойно тиктакаше, правилно показвайки времето: четири без петнайсет.
„Е, значи вестителите вече са си отишли“ – си казах и почнах да се преобличам, за да отида на гости.

Даниил Хармс
22 август 1937 година

Пушкин обичал да мята камъни. Само да види камъни, веднага почвал да ги мята. Понякога така се разпалвал, че целият почервенява, размахва ръце, мята камъни, просто ужас!

Лятото на 1829 година Пушкин прекарал на село. Той ставал рано сутрин, изпивал едно ведро току-що издоено мляко и отивал да се къпе в реката. Като се изкъпел в реката, Пушкин лягал на тревата и спал до обяд. След обяд Пушкин спял в хамака. При срещи със смрадливи мужици Пушкин им кимал с глава и стискал носа си с пръсти. А смрадливите мужици мачкали с ръце шапките си и казвали: „Нема нищо“.

Веднъж Петрушевски му се развалил часовникът и пратил да извикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника и ги оставил обратно на масата. „Какво ще кажеш, братко Пушкин?“ – попитал Петрушевски. „Стоп машина“ – отвърнал Пушкин.

Както е известно, на Пушкин никога не му растяла брада. Пушкин това много го измъчвало и винаги завиждал на Захарьин, на когото напротив брадата растяла напълно прилично. „На него му росте, а на мен – не ми росте“ – честичко казвал Пушкин, като показвал с нокти Захарьин. И винаги бил прав.

Чисто новата страна
пълна с нова радост тя
Докато си се усетил
И понесла те вълна

Другарят Кошкин танцувал около другаря Машкин.
Др. Машкин следял с поглед др. Кошкин.
Др. Кошкин оскърбително размахвал ръце и отвратително кълчел крака.
Др. Машкин се намръщил.
Др. Кошкин помърдал с корем и потропал с десния крак.
Др. Машкин извикал и се нахвърлил на др. Кошкин.
Др. Кошкин се опитал да избяга, но се спънал и бил настигнат от др. Машкин.
Др. Машкин ударил др. Кошкин с юмрук по главата.
Др. Кошкин извикал и паднал на четери крака.
Др. Машкин измаал др. Кошкин с крак в корема и още веднъж то ударил с юмрук по тила.
Др. Кошкин се проснал на пода и умрял.
Машкин убил Кошкин.

На сцената излиза Петраков-Горбунов, иска да каже нещо, но се разхълцва. Почва да повръща. Прибира се зад кулисите.
Излиза Притикин.
Притикин: Уважаемият Петраков-Горбунов моли да пре…
(Той повръща и се прибира на бегом).
Излиза Макаров.
Макаров: Егор… (Макаров повръща. Прибира се на бегом).
Излиза Серпухов.
Серпухов: За да не бъдем… (Той повръща, прибира се на бегом).
Излиза Курова.
Курова: Аз бих била… (Тя повръща, прибира се зад кулисите на бегом).
На сцената излиза малко момиченце.
Малко момиченце: Тати помоли да предам на всички, че театърът се затваря. На всички ни се гади!
Завеса

Веднъж един човек тръгнал за работа в службата си, но по пътя срещнал друг човек, който, след като купил полска франзела, тръгнал по живо по здраво за вкъщи.

Та това е всъщност.