Даниил Хармс „Пушкин и Гогол“

by Владимир Сабоурин

Гогол (пада иззад кулисите върху сцената и лежи мирно).
Пушкин (излиза, спъва се в Гогол и пада): По дяволите! Сигурно се спънах в Гогол!
Гогол (изправяйки се): Що за гадост! Не те оставят да си починеш. (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Сигурно съм се спънал в Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): Нито минута покой! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – По дяволите! Сигурно пак се спънах в Гогол!
Гогол (изправяйки се): Вечно все преча на някого! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Що за гадост! Пак в тоя Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): Хулиганство! Същинско хулиганство! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – По дяволите! Пак в тоя Гогол!
Гогол (изправяйки се): Това си е същинска подигравка! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Пак в тоя Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): По дяволите! Ама наистина по дяволите! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – В Гогол!
Гогол (изправяйки се): Гадост! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – В Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): По дяволите! (Върви, спъва се в Гогол и пада зад кулисите) – В Гогол!
Гогол (изправяйки се): Гадост! (Минава зад кулисите).
Зад сцената се чува гласът на Гогол: „В Пушкин!“
Завеса