vs. archives

І
Писател: Аз съм писател.
Читател: А според мен си г…о!
(Писателят стои няколко минути, потресен от тази нова идея, и пада мъртъв. Изнасят го).

ІІ
Художник: Аз съм художник.
Работник: А според мен си г…о!
(Художникът на мига побелява като платно,
И като вейка се разклаща,
И неочаквано умрял си,
Изнасят го).

ІІІ
Композитор: Аз съм композитор.
Ваня Рубльов: А според мен си г…о!
(Композиторът, тежко дишайки, направо се снишил. Изведнъж го изнасят).

ІV
Химик: Аз съм химик.
Физик: А според мен си г…о!
(Химикът не казал и дума повече и тежко рухнал на пода).

Калугин заспал и му се присънило, че клечив храстите, а покрай храстите минава милиционер.

Калугин се събудил, почесал се по устата и пак заспал, и пак му се присънило, че минава покрай храстите, а в храстите се е спотаил и клечи милиционер.

Калугин се събудил, сложил под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспал, и пак му се присънило, че седи в храстите, а покрай храстите минава милиционер.

Калугин се събудил, сменил вестника, легнал и пак заспал. Заспал и пак му се присънило, че минава покрай храстите, а в храстите седи милиционер.

Тогава Калугин се събудил и решил повече да не спи, но веднага заспал и му се присънило, че клечи зад милиционера, а покрай тях минават храсти.

Калугин извикал и почнал да се мята в леглото, но вече не можел да се събуди.

Калугин спал четири дена и четири нощи подред и на петия ден се събудил толкова изпосталял, че се наложило да връзва ботушите с връвчица за краката си, за да не му паднат. Във фурната, където Калугин винаги си купувал бял хляб, не го познали и му пробутали типов. А минаваща по стаите санитарна комисия, като видяла Калугин, го сметнала за антисанитарен и не ставащ за нищо, и наредила на домоуправителя да го изхвърли заедно с боклука.

Сгънали Калугин надве и го изхвърлили като смет.

Две дами спят, а впрочем не
Съвсем не спят, а впрочем не
Разбира се, че спят и виждат сън
Като че влиза в стаята Иван
А след Иван управителят на дома
Държейки тлъст Толстовски том
„Война и мир“ това е, втора част…
А впрочем не, съвсем не е това
А влязъл е Толстой, палто свалил
Свалил ботушите, галошите свалил
И викнал: Ванка, помогни ми!
И брадвата Иван тогава сграбчил
И прас по тиквата Толстоя.
И пада тук Толстой. Какъв позор!
И руската литература цялата в гърнето нощно.

Гогол (пада иззад кулисите върху сцената и лежи мирно).
Пушкин (излиза, спъва се в Гогол и пада): По дяволите! Сигурно се спънах в Гогол!
Гогол (изправяйки се): Що за гадост! Не те оставят да си починеш. (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Сигурно съм се спънал в Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): Нито минута покой! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – По дяволите! Сигурно пак се спънах в Гогол!
Гогол (изправяйки се): Вечно все преча на някого! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Що за гадост! Пак в тоя Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): Хулиганство! Същинско хулиганство! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – По дяволите! Пак в тоя Гогол!
Гогол (изправяйки се): Това си е същинска подигравка! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – Пак в тоя Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): По дяволите! Ама наистина по дяволите! (Върви, спъва се в Гогол и пада) – В Гогол!
Гогол (изправяйки се): Гадост! (Върви, спъва се в Пушкин и пада) – В Пушкин!
Пушкин (изправяйки се): По дяволите! (Върви, спъва се в Гогол и пада зад кулисите) – В Гогол!
Гогол (изправяйки се): Гадост! (Минава зад кулисите).
Зад сцената се чува гласът на Гогол: „В Пушкин!“
Завеса

– Федя, ей, Федя!
– Какво?
– Шти кажа аз на теб едно какво!
(Мълчание).
– Федя, ей, Федя!
– Какво има?
– Ах ти, кучи сине! И още пита кво имало!
– Но какво искате от мен?
– Някой видя ли тва? Какво съм искал от него! За такива приказки аз тебе, мерзавеца… Такъв ще изядеш от мен, че ще полетиш, сам знаеш къде!
– Къде?
– В нощното гърне.
(Мълчание).

Задавил се с пача Григорий
От масата едвам-едвам се маха
Хазяйката сърдита на простака
Седи на масата и плаче.
Сама, над празна чашка
Ридае бедната хазяйка.
Хазяйке мила, ти недей
На карти гледай по-добре.
Григорий тръгна си. Позор и срам за него.
Не се сърди на госта ти.
Пачата ти е от копита
Може всеки да се задави с нея.

Двама души паднали от покрива. И двамата паднали от покрива на строяща се пететажна сграда. Училище май. Те се плъзнали по покрива в седнало положение до самия край и тогава почнали да падат. Падането им забелязала преди всички Ида Марковна. Тя стояла до прозореца в сградата отсреща и се секнела в чаша. И изведнъж видяла, че някой започва да пада от покрива на отсрещната сграда. Като се загледала, Ида Марковна видяла, че почнали да падат накуп цели двама. Напълно объркана, Ида Марковна смъкнала със замах ризата си и почнала трескаво да изтрива с нея запотеното стъкло на прозореца, за да вижда по-добре кой пада там от покрива. Като се сетила обаче, че падащите могат, от своя страна, да я видят гола и кой знае какво да си помислят за нея, Ида Марковна отскочила от прозореца и се скрила зад плетения триножник, на който някога стояла саксия с цвета. В този момент падащите от покрива били видени от друго лице, живеещо в същата сграда, в която живеела Ида Марковна, но два етажа под нея. Това лице също се казвало Ида Марковна. Тя тъкмо седяла с крака на перваза на прозореца и пришивала към пантофа си копче. Поглеждайки през прозореца, тя видяла падащите от покрива. Ида Марковна изквичала и, скачайки от стола, почнала трескаво да отваря прозореца, за да види по-добре как падащите от покрива ще се ударят в земята. Но прозорецът не се отварял. Ида Марковна си спомнила, че била заковала прозореца в долната част и се спуснала към печката, където държала инструментите: четири чукчета, длето и клещи. Сграбчвайки клещите, тя отново се спуснала към прозореца и изтръгнала гвоздея. Сега прозорецът с лекота се отворил. Ида Марковна се подала от прозореца и видяла как падащите, свистейки наближавали в полета си земята.
На улицата се била събрала вече неголяма тълпа. Чували се вече свирки и към мястото на очакваното произшествие бавно приближавал нисичък милиционер. Портиер с голям нос се суетял, разбутвайки хората и обяснявайки, че падащите от покрива могат да се пльоснат върху главите на събралите се. По това време вече и двете Иди Марковни, едната облечена, а другата гола, се били провесили през прозореца, квичели и тропали с крака. И ето най-накрая с разперени ръце и опулени очи, падащите от покрива се ударили в Земята.
Така и ние, падайки от достигнатите висоти, се врязваме в унилия килер на нашта бъдност.

С пача Григорий се задави
И стана изведнъж от масата
В антрето чак се осефери
Изплю се озлобено в огледалото.

Пушков казал:
– Жената е тъкачен стан на любовта – и веднага изял един по мутрата.
– С какво заслужих това? – попитал Пушков, но като не получил отговор на въпроса си, продължил:
– Аз смятам така: към жената трябва да се подхожда изотдолу. Жените обичат това и само се правят, че не го обичат.
Тогава Пушков отново изял един по мутрата.
– Но какво става тук, другари! Аз тогава няма да говоря – казал Пушков, изчакал обаче четвърт минута и продължил:
– Жената е устроена така, че цялата е мека и влажна.
Тогава Пушков отново изял един по мутрата. Той се опитал да се направи, че не е забелязал това и продължил:
– Ако помиришеш жената…
Но в този момент Пушков изял такъв тупаник, че се хванал за бузата и казал:
– Другари, в такива условия провеждането на лекцията е абсолютно невъзможно. Ако това се повтори още веднъж, аз млъквам.
Пушков изчакал четвърт минута и продължил:
– Докъде бяхме стигнали? А, да! Та значи: Жената обича да се гледа. Тя сяда пред огледалото напълно гола…
При тази дума Пушков отново изял един по мутрата.
– Гола – повторил Пушков.
– Прас! – изял той по мутрата.
– Гола! – извикал Пушков.
– Прас! – изял той по мутрата.
– Гола! Жена гола! Гола женка! – викал Пушков.
– Прас! Прас! Прас! – получавал Пушков по мутрата.
– Гола женка с кана в ръка! – крещял Пушков.
– Прас! Прас! – сипели се удари върху Пушков.
– Женкар! – викал Пушков, отбягвайки ударите. – Голо монахинче!
Но в този момент Пушков го ударили с такава сила, че той изгубил съзнание и рухнал като покосен на пода.