Даниил Хармс „Един човек с глупаво лице“
Един човек с глупаво лице изял един телешки медальон, хлъцнал и умрял. Сервитьорите го изнесли в коридора, водещ към кухнята, и го сложили на пода покрай стената, покривайки го с мръсна покривка.
Един човек с глупаво лице изял един телешки медальон, хлъцнал и умрял. Сервитьорите го изнесли в коридора, водещ към кухнята, и го сложили на пода покрай стената, покривайки го с мръсна покривка.
Един дебел човек измислил начин да отслабне. И отслабнал. Тогава започнали да му досаждат дами, разпитвайки го как го е постигнал. Но отслабналият отговарял на дамите, че на мъж му отивало да отслабне, а на дамите не и че дамите трябвало да са пълни. И е бил дълбоко прав.
Говори се, че скоро на всички жени ще им обрежат задниците и ще ги пуснат да се разхождат по Володарска.
–––––
Това не е вярно! Няма да режат задниците на жените.
Водите на реката ромолят прохладни
и сянката на планината ляга на полето
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън
Мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.
Минава ден, а после седмица
а после точат се годините
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб
а мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.
Луна и слънце побледняват
Съзвездия изменят формата си
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.
(По Даниил Хармс)
Пийте оцет господа – казал Шуев.
Никой не му отговорил.
– Господа! – извикал Шуев. – Предлагам ви да пийнете оцет!
Макаранов се надигнал от креслото и казал:
– Приветствам мисълта на Шуев. Хайде да пием оцет.
Растопякин казал:
– Аз няма да пия оцет.
Тогава настъпило мълчание и всички почнали да гледат Шуев. Шуев седял с каменно лице. Не било ясно какво мисли той.
Минали към три минути.
Сучков се прокашлял в юмрук. Ривин се почесал по устата. Калтаев наместил вратовръзката си. Макаронов помърдал с уши и нос. А Растопякин, отметнал се назад в креслото, равнодушно в камината.
Минали още седем или осем минути.
Ривин станал и на пръсти излязъл от стаята.
Калтаев го проследил с поглед.
Когато вратата зад Ривин се затворила, Шуев казал:
– Така. Бунтовникът си отиде. По дяволите бунтовника.
Всички учудено се спогледали, а Растопякин повдигнал глава и се вторачил в Шуев.
Шуев строго казал:
– Който се бунтува – той е негодник!
Сучков внимателно, под масата свил рамене.
– Аз съм за пиенето на оцет – тихо казал Макаронов и изпитателно погледнал Шуев.
Растопякин хлъцнал и смутено се изчервил като девойка.
– Смърт на бунтовниците! – извикал Сучков, оголвайки възчерните си зъби.
Когато жената заминава някъде сама, мъжът се щура из стаята и място не може да си намери.
Ноктите на мъжа страшно порастват, главата се тресе, а лицето се покрива с малки черни точки.
Съседите утешават напуснатия мъж и го хранят със свинска саздърма. Но напуснатият мъж губи апетит и пие преимуществено гол чай.
В същото време жена му се къпе в езеро и случайно закача с крак подводен чепат дънер. Изпод дънера изплува щука и ухапва жената за петата. Жената с крясък изскача от водата и тича към къщата. На бегом я пресреща дъщерята на хазяите. Жената показва на дъщерята на хазяите наранения крак и я моли да го бинтова.
Вечерта жената пише на мъжа си писмо и подробно описва своето злоключение.
Мъжът чете писмото и толкова се вълнува, че изпуска чаша с вода, която пада на пода и се чупи.
Мъжът събира парчетата и си порязва ръката.
След като бинтова наранения пръст, мъжът сяда да пише писмо на жена си. После излиза да пусне писмото.
На улицата мъжът намира кутия цигари, а в кутията – 30 000 рубли.
Мъжът екстрено повиква жена си обратно и те започват щастлив живот.