vs. archives

На един французин му подарили диван, четири стола и кресло.

Седнал французинът на стола до прозореца, а му се искало да полежи на дивана. Легнал французинът на дивана, ама вече му се искало да поседи в креслото. Станал французинът от дивана и седнал в креслото като крал, а в главата му вече се въртели мисли, че в креслото е прекалено пищно. По-добре по-простичко, на стола. Преместил се французинът на стола до прозореца, но нещо не го свъртало на този стол, защото от прозореца ставало някакво течение. Французинът се преместил на стола до печката и усетил, че се е изморил. Тогава решил да легне на дивана и да си почине, но преди да стигне до дивана, кривнал встрани и седнал в креслото.

– Ето къде е хубаво! – казал французинът, но веднага добавил:  – ама на дивана май е по-хубаво.

Той бил толкова мръсен, че веднъж, като разглеждал краката си, намерил между пръстите изсъхнала дървеница, която явно носел на крака си вече няколко дни.

Аз не обичам деца, старци, старици и благоразумни възрастни.
––––-
Да насъскващ кучета срещу деца – това е жестоко. Но нали все нещо трябва да се прави с сях!
–––––
Аз уважавам само младите и здрави пищни жени. Към останалите представители на човечеството се отнасям подозрително.
–––––
Старици, които носят в себе си благоразумни мисли, би било хубаво да бъдат ловени с ласо.
–––––––
Всяка мутра с благоразумен фасон предизвиква в мен неприятно усещане.
–––––-
Какво ми тикате под носа цветя! Между краката на жените мирише много по-уханно. И едното, и другото е природа, така че няма какво да се възмущавате от приказките ми.

Той имал такъв нос, че ти се приисквало да му завреш в него билярдна щека.
––––––-
Зад оградата дълго се псували и плюели. Чуло се как на някой му се изплюли в устата.
–––––
Това е процесия, която шествала. Защо шествала тази процесия? Тя носела изтръгнатата ноздра на Пятипалов. Носели ноздрата, за да я заровят в Лятната Градина.
––––––
Михайлов ходел из Летния Парк, носейки под мишница хамак. Той дълго търсил, къде да закачи хамака. Но навсякъде се натъквал на неприятни пазачи. Михайлов размислил и седнал на пейчица. На пейчицата лежал забравен от някого вестник.
Лежал забравен от някого вестник.
Лежал забравен от някого вестник.
Михайлов сядал върху тази вестник
И да мисли побързвал
И да мисли побързвал.

Двама души си говорeли. При това единият заеквал на гласните, а другият – на гласните и на съгласните.
Когато приключили с говоренето, станало много приятно – сякаш изгасили примус.

Обикновено убийците са бащи
Които често посягат и на живота си
Категоричен е таблоидът цитирайки
И майката искаха да ми вземат децата
Е, нека ги вземат сега

Друга интересна подробност
Която се набивала на очи от профила на майката
И публикациите й във фейсбук ставало ясно
Че била вярваща интересувала се от източни практики
Изключващи каквото и да било насилие

Адвокатът на обвиняемата заявил
Че години наред била малтретирана физически
От мъжа й освен това била сексуално насилвана от свекъра
Предава нова телевизия класически случай на домашно насилие
На прехода от античност към неолиберализъм

Лесничеят баща на децата разкрил
Ексклузивно пред таблоида страшни тайни
За жена си след раждането сякаш нещо станало с нея
Лежи яде не поглежда децата забавени реакции
Беше вечно отнесена той спял с децата

Откъдето и да погледнеш нещата
Демокрацията на спектакъла представя
Всички гледни точки по въпроса
На античната трагедия в постистанбулски вариант
Искали да вземат децата

Е, нека ги вземат сега

Да се каже нещо за Пушкин е трудно особено в случай че не знаеш нищо за него. Пушкин е велик поет. Наполеон е по-малко велик от Пушкин. И Бисмарк в сравнение с Пушкин е едно нищо. И Александровците І, ІІ и ІІІ са просто кръгли нули в сравнение с Пушкин. Пък и всички хора по сравнение с Пушкин са кръгли нули, но по сравнение с Гогол самият Пушкин е кръгла нула.
И затова вместо да пиша за Пушкин, по-добре да ви напиша нещо за Гогол.
Въпреки че Гогол е толкова велик, че за него всъщност нищо не може да се напише, затова аз все пак ще пиша за Пушкин.
Но след Гогол да пишеш за Пушкин е някак си обидно. А за Гогол да се пише не бива. Затова я по-добре да не пиша нищо за никого.

Сред пустош нощна в тишината

В голямата градина все покрай лехи с цветя

Брабантов се запътвал към жена ми

Треперещ целият от страст.

Той даже ризата си разкопчал

И на елека някое и друго копче

В разцвета мъж макар

Треперел все едно старчок е.

Но художникът сложил модела да седне на масата и разкрачил краката й. Момата почти не се съпротивлявала, само закрила лицето си с ръце. Амонова и Страхова казали, че първо би трябвало да се заведе момата в банята и да се измие между краката, че такива аромати да вдъхваш било просто противно. Момата искала да скочи на крака, то художникът я задържал и я помолил да не обръща внимание и да седи както я е сложил. Момата, без да знае какво да прави, отново седнала. Художникът и художничките седнали по местата си и почнали да рисуват модела. Петрова казала, че моделът бил много съблазнителна жена, но Страхова и Амонова заявили, че тя била прекалено пълна и неприлична. Златогърмов казал, че именно това я прави съблазнителна, но Страхова казала, че това просто било противно и никак съблазнително. „Вижте – казала Страхова – Пу! От нея направо се лее върху покривката. Какво му е съблазнителното, щом оттук усещам как мирише от нея“. Петрова казала, че това само показва женската й сила. Абелфар се изчервила и се съгласила. Амонова казала, че никога не е виждала нещо подобно, човек трябвало да достигне до висша степен на възбуденост и пак нямало така да потече като при тая мома. Петрова казала, че гледайки това, човек можел и сам да се възбуди и че Златогърмов сигурно вече е възбуден. Златогърмов си признал, че момата силно му въздейства. Абелфар седяла цялата червена и тежко дишала. „Въздухът в стаята става обаче непоносим!“ – казала Страхова. Абелфар се въртяла на стола, после скочила и излязла от стаята. „Ето – казала Петрова – виждате резултата от женската съблазнителност. Това въздейства дори на дамите. Абелфар излезе да се приведе във вид. Чувствам, че и аз скоро ще трябва да направя същото.“ „Ето – казала Амонова –преимуществото ни на слаби жени. При нас винаги всичко е в ред. А вие с Абелфар сте пищни дамички и ви се налага много да следите да външния си вид“. „Обаче – казал Златогърмов – пищността и известна нечистоплътност е именно това, което се цени в една жена!“

Веднъж един човек на име Петров обул валенките и отишъл да купи картофи. А след него тръгнал нашият художник Трикапейкин.
Върви художникът след Петров и рисува краката му на хартийка.
Ето Петров върви по улицата и гледа кучетата.
Ето Петров тича към трамвайната спирка на бегом.
А ето Петров седи в трамвая на пейката.
А ето той се провесва от трамвая и даже почва да танцува. „Ех – провиква се – хубаво е да се повозиш!“
А ето той е купил картофи и я носи вкъщи. Вървял вървял и изведнъж паднал. Добре поне, че не разсипал картофите!
Ето Петров се е изправил и казва на художника Трикапейкин: „Аз – казва – обичам картофите повече от зелето. Аз ги ям със слънчогледово олио“.