vs. archives

Имало едно време човек на име Кузнецов. Веднъж му се счупила табуретка. Той излязъл и се запътил към магазина, за да купи дърводелско лепило да залепи табуретката.
Когато минавал покрай недостроена сграда, отгоре паднала тухла и ударила Кузнецов по главата.
Кузнецов паднал, но веднага скочил на крака и опипал главата си. На главата на Кузнецов изскочила огромна цицина.
Кузнецов погалил цицината и казал:
– Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към магазина, за да… за да… за да… Ах, какво е това! Забравих защо съм тръгнал за магазина.
В този момент от покрива паднала втора тухла и пак ударила Кузнецов по главата.
– Ах! – извикал Кузнецов, хванал се за главата и напипал втора цицина.
– Що за история! – казал Кузнецов. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към… запътих се към… запътих се към… за къде всъщност съм се запътил? Забравил съм за къде съм тръгнал!
Тогава отгоре паднала върху Кузнецов трета тухла. И на главата на Кузнецов изскочила трета цицина.
– Ай ай ай! – закрещял Кузнецов, хващайки се за главата. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от… излязох от… излязох от мазето? Не. Излязох от бъчва? Не! Откъде всъщност съм излязъл?
От покрива паднала четвърта тухла, ударила Кузнецов по тила и на тила на Кузнецов изскочила четвърта цицина.
– И таз добра! – казал Кузнецов, почесвайки се по тила. – Аз… аз… аз… Нима съм забравил как се казвам? Що за история! Как се казвам всъщност? Василий Петльов? Не. Николай Ботушев? Не. Пантелей Жребцов? Не. Но кой съм аз?
Но тогава от покрива паднала пета тухла и така ударила Кузнецов по тила, че той окончателно забравил всичко на света и се втурнал по улицата с вика „О-го-го!“.
–––––––
Моля ви! Ако някой срещне на улицата човек с пет цицини на главата, напомнете му, че името му е Кузнецов и че трябва да купи дърводелско лепило и да ремонтира счупената табуретка.

Веднъж Антонина Алексеевна ударила мъжа си със служебния печат и му изцапала челото с мастило за печати.
Силно оскърбеният Пьотр Леонидович, мъжът на Антонина Алексеевна, се заключил в банята и никого не пускал да влезе.
Обитателите на комуналната квартира обаче, изпитвайки силна нужда да влязат там, където седял Пьотр Леонидович, решили със сила да разбият заключената врата.
Виждайки, че работата отива на зле, Пьотр Леонидович излязъл от банята и като се върнал в стаята си, легнал на леглото.
Но Антонина Алексеевна решила да преследва мъжа си докрай. Тя накъсала дребни хартийки и посипала с тях лежащия на леглото Пьотр Леонидович.
Побеснелият Пьотр Леонидович изскочил в коридора и почнал там да къса тапетите.
Тогава всички обитатели напоискачали от стаите си и като видели какво прави нещастния Пьотр Леонидович, му се нахвърлили и му разкъсали елечето.
Пьотр Леонидович се втурнал при домоуправителя.
В това време Антонина Алексеевна се съблякла гола и се скрила в раклата.
След десет минути Пьотр Леонидович се върнал, водейки със себе си домоуправителя.
Като не намерили Антонина Алексеевна в стаята, Домоуправителят и Пьотр Леонидович решили да се възползват от свободното помещение и да пийнат водчица. Пьотр Леонидович предложил да изтича за тази напитка до ъгъла.
Когато Пьотр Леонидович излязъл, Антонина Алексеевна се измъкнала от раклата и предстанала в дибидюс гола вид пред домоуправителя.
Потресеният домоуправител скочил от стола и притичал към прозореца, но като видял мощното телосложение на двайсеишестгодишната жена, изведнъж изпаднал в див възторг.
В този момент Пьотр Леонидович се върнал с литър водка.
Като видял какви се вършат в стаята му, Пьотр Леонидович смръщил вежди.
Но съпругата му Антонина Алексеевна му показала служебния печат и Пьотр Леонидович се успокоил.
Антонина Алексеевна изявила желание да вземе участие в разпивката, но обезателно дибидюс гола и за капак да седнела на масата, на която възнамерявали да разположат мезетата за водката.
Мъжете седнали на столовете, Антонина Алексеевна седнала на масата и разпивката започнала.
Не може да се нарече хигиенично гола млада жена да седи на същата маса, на която се яде. При това Антонина Алексеевна била с доста пълно телосложение и не особено чистоплътна, тъй че един дявол знае каква била изобщо цялата работа.
Скоро обаче всички се напили и заспали, мъжете на пода, Антонина Алексеевна на масата.
И в комуналната квартира се възцарила тишина.

На покрива на една къща седели двама чертожници и хапвали каша от гречка.
Изведнъж един от чертожниците радостно извикал и извадил от джоба дълга носна кърпа. Била му дошла блестящата идея да завърже в ъгълчето на носната кърпа монетка от двейсеипет копейки и да я хвърли от покрива долу на улицата, за да види какво щяло да се получи от това.
Вторият чертожник, който бързо схванал идеята на първия, доял кашата от гречка, издухал се и като облизал пръстите си, почнал да наблюдава действията на първия чертожник.
Вниманието на двамата чертожника обаче било отвлечено от експеримента с носната кърпа и монетката от двейсеипет копейки. На покрива, където седели двамата чертожници, се случило събитие, което не можела да не бъде забелязано.
Портиерът Ибрахим заковавал на комина дълга пръчка с избеляло знаме.
Чертожниците попитали Ибрахим какво означава всичко това, на което Ибрахим отговорил: „Това означава, че в града има празник“. – „А какъв е този празник, Ибрахим?“ – попитали чертожниците.
„А празникът е такъв, че нашият любим поет е съчинил нова поема!“ – казал Ибрахим.
И чертожниците, засрамени от своето незнание, се разтворили във въздуха.

Това се случило още преди революцията.
Жената на един търговец се прозяла и в устата й влетяла кукувица.
Търговецът дотичал на зова на съпругата си и като веднага се досетил какво се е случило, постъпил по най-остроумния начин.
Оттогава той станал известен на цялото население на града и го избрали в сената.
Но след като прекарал към четири години в сената, една вечер нещастният търговец се прозял и в устата му влетяла кукувица.
Жената на търговеца дотичала на зова на мъжа си и постъпила по най-остроумния начин.
Славата за находчивостта й се разнесла по цялата губерния и завели жената на търговеца в столицата да я покажат на митрополита.
След като изслушал дългия разказ на жената на търговеца, митрополитът се прозял и в устата му влетяла кукувица.
На силния зов на митрополита дотичал Иван Яковлевич Григорьев и постъпил по най-остроумния начин.
За извършеното от него Иван Яковлевич Григорьев бил преименуван в Иван Яковлевич Антонов и представин на царя.
И ето сега става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов направил кариера.

Паспорт, издаден на 07.06.1941 г., решение за освобождаване от военна служба поради болест от 03.12.1939 г., копие на брачно свидетелство, извлечения от здравното досие и експертизи на Ленинградската психиатрия, членска карта на Съюза на писателите, лупа, сребърен джобен часовник, сребърен пръстен с голям жълт камък, златна халка, три чаши за вино и метална чаша за водка, табакера, кехлибарено цигаре, две кибритени кутийки с инициалите „Д. Х.“, четири икони (една от тях с посвещение „на благословения Даниил Ювачёв от метрополит Антоний, 22 август 1906“), малък метален кръст (за закачане на верижка), Библия от 1912 г. с подчертавания и бележки.

Аз се родих в тръстиката. Като мишка. Майка ми ме роди и ме сложи във водата. И аз заплувах. Някаква риба с четири мустачета на носа кръжеше около мен. Аз заплаках. И рибата заплака. Изведнъж видяхме, че по водата плува каша. Ние изядохме таза каша и почнахме да се смеем. Беше ни много весело, заплувахме по течението и срещнахме един рак. Това беше древен, велик рак; той държеше в клещите си брадва. След рака плуваше гола жаба. „Защо все си гола – я попита ракът – как не те е срам?“ „Няма нищо срамно тука – отговори жабата. – Защо да се срамуваме от хубавото си тяло, дадено ни от природата, когато не се срамуваме от долните си постъпки, направени от нас самите?“ „Правилно казваш – каза ракът. – И не знам как да ти отговоря на това. Предлагам да попитаме за това човека, защото човекът е по-умен от нас. Ние пък сме умни само в басните, които пише за нас човекът, т.е. и в този случай излиза, че пак умният е човекът, а не ние“. Но в този момент ракът ме видя и каза: „И няма нужда никъде да ходим, защото ето го – човекът“. Ракът се доближи до мен и попита: „Трябва ли да се срамуваме от голото си тяло? Ти си човек – отговори ни“. „Аз съм човек и ще ви отговоря: не бива да се срамуваме от голото си тяло“.

Както е известно, Безименски има много тъпа зурла.
И ето, веднъж Безименски се ударил със зурлата си в табуретка.
След това зурлата на поета Безименски станала напълно негодна.

Олга Форш се приближила до Алексий Толстой и направила нещо.
Алексей Толстой също направил нещо.
В този момент Константин Федин и Валентин Стенич изскочили на двора и почнали да търсят подходящ камък. Камък не намерили, но намерили лопата. С тази лопата Константин Федин праснал Олга Фрош по мутрата.
Тогава Алексей Толстой се съблякъл гол и като излязъл на Фонтанка почнал да цвили по конски. Всички коментирали: „ето, цвили крупен съвременен писател“ И никой с пръст не докоснал Алексей Толстой.

Андрей Иванович се изплюл в чаша с вода. Водата веднага почерняла. Андрей Иванович присвил очи и съсредоточено се вгледал в чашата. Водата била много черна. Сърцето на Андрей Иванович затупкало.
В този момент се събудило кучето на Андрей Иванович. Андрей Иванович се приближил до прозореца и се замислил.
Изведнъж нещо голямо и тъмно профучало покрай лицето на Андрей Иванович и излетяло през прозореца. Това било кучето на Андрей Иванович, което се устремило като врана към покрива на отсрещната къща. Андрей Иванович приклекнал и завил.
В стаята се втурнал другарят Папагалов.
– Какво ви е? Зле ли ви е? – попитал другарят Папагалов.
Др. Папагалов погледнал в чашата, намираща се на масата.
– Какво сте налели в тая чаша? – попитал той Андрей Семьонович.
– Не знам – отвърнал Андрей Семьонович.
Папагалов на мига изчезнал. Кучето влетяло обратно през прозореца, легнало на предишното си място и заспало.
Андрей Семьонович се приближил към масата и изпил почернялата вода.
И на Андрей Семьонович му станало светло на душата.

Хапнахме вкусно (кренвирши с макарони) за последен път. Защото утре не се предвиждат никакви пари и няма как да ги има. Няма и нищо за продаване. Завчера продадох чужда партитура на „Руслан“ за 50 руб. Похарчих чужди пари. С една дума, направено е последното. И сега вече нямаме никакви надежди. Казвам на Марина, че ще получа утре 100 рубли, но това са измишльотини. Няма да получа никакви пари отникъде. Благодаря Ти, Боже, че досега ни хранеше. А по-нататък да бъде Твоята воля.