Вторниците над паважа
Въздушен балон летеше празен.
Той тихо рееше се в’въздуха;
А в него някой пушеше лула,
Съзерцаваше площадите, градините,
Спокойно съзерцаваше си до сряда,
А в сряда лампата изгася
И казва: Е, градът е жив.
Тук е нарисувана жена
да гледам нея моето призвание е
като северно възвишение
сложена е тя
в зелена блузка тя стои
подобно на мъдра жена
перо стоманено държи
с пръст отбелязала мястото в книгата
Отдавна не засядах и не писах
Разслабен аз висях
ръката пускаше перото
жена ми сядаше отгоре
Отмествах аз хартията
цалувах своята жена
пред мен седяща гола
тишината съблюдавайки.
жената аз цалувах отстрани
по шията гърдите под корема
право млясках я между краката
дето потича любовният сок
а жена ми срамежливо
прегръщаше ме с топлото бедро
и в лицето право лееше
сок любовен като от манерка
от нежна страст простенвах аз
и гълтах тегавия сок
и с мене стенеше жената
отриваше слузта тя от краката си.
притиснала в устните ми
две тръпнещи устнички
на две огъваше се тя
от срам в полата криейки се.
По бузите ми стичаха се
струйки нежни и стократни
по стаята летяха
на женски ласки ароматите.
Но стига толкова! Перото де е?
Хартията къде е и мастилото?
Полита ароматът към прозореца
милата от страх подскоква.
Засядам аз на масата и давай писане
давай букви да съставяш
давай дърпай за връвчицата
Смисли разни сплитай.
vs. archives 