vs. archives

Кулаков седнал в дълбоко кресло и моментално заспал седнал. Заспал седнал, а след няколко часа се събудил, лежейки в ковчег. Див страх сковал Кулаков. С мътен поглед той се огледал наоколо и където и да насочел погледа си, виждал само цветя: цветя в кошници, букети цветя, превързани с лента, венци от цветя и пръснати цветя.
„Погребват ме“ – с ужас помислил Кулаков и изведнъж усетил гордост, че такъв незначителен човек като него го погребват толкова пищно, с такова количество цветя.

– Казват, че всички хубави жени са с дебели задници. Ех, обичам цицорести жени, харесва ми как миришат – като казал това, той почнал да пораства и, стигайки до тавана, се разсипал на хиляди малки топчета.
Дошъл портиерът Пантелей, събрал тези топчета на лопатка, с която обикновено събирал конските фъшкии, и отнесъл тези топчета някъде в задния двор.
А слънцето продължавало да свети като по-рано и пищните дами продължавали като по-рано възхитително да миришат.

Да ви разкажа ли разказ за тази крюкица? Тоест не крюкица, а кирюкица. Или не, не кирюкица, курякица. Оф! Не курякица, а кукрикица. Не бе, не кукрикица, а кирикрюкица. Не, не беше така! Курикрятица? Не, не курикрятица! Кирикурюкица? Не, пак бъркам!
Забравих аз как се казва тая птица. Да не бях забравил, щях да ви разкажа разказа за тази кирикукукрекица.

Един нисък на ръст човек казал: „Съгласен съм на всичко само и само да съм мъничко по-висок“.
Едва казал това и гледа – пред него стои вълчебница.
– Какво искаш? – казала вълчебницата.
А ниският на ръст човек стоял и от страх не можел да каже нищо.
– Е?! – казала вълчебницата.
А ниският на ръст човек стоял и мълчал. Вълчебницата изчезнала.
Тогава ниският на ръст човек почнал да плаче и да си гризе ноктите. Първо си изгризал всички нокти на ръцете, а после на краката.
––––-
Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане тъпо.

Алексей Алексеевич притиснал под себе си Андрей Карлович и, като му смачкал физионимята, го пуснал.

Андрей Карлович, пребледнял от бяс, се хвърлил върху Алексей Алексеевич и му фраснал един в зъбите.

Алексей Алексеевич, който не очаквал такова бързо нападение, се проснал на пода, а Андрей Карлович седнал върху него, извадил от устата ченето си и така обработил с него Алексей Алексеевич, че Алексей Алексеевич се надигнал от пода с напълно осакатено лице и разкъсана ноздра. Държейки се с ръце за лицето, Алексей Алексеевич избягал.

А Андрей Карлович избърсал ченето си, поставил го в устата си, пощракал със зъби и като се убедил, че ченето се наместило, се огледал наоколо и, не виждайки Алексей Алексеевич, тръгнал да го търси.

Та значи веднъж Петраков решил да ляга да спи, ама не уцелил леглото. Така се треснал в пода, че лежи и не може да стане.

Та Петраков събрал последните си сили и се изправил на четири крака. Но силите го напуснали и той пак паднал по корем и останал да лежи.

Лежал си Петраков на пода към пет часа. Първо просто така си лежал, после заспал.

Сънят възвърнал силите на Петраков. Събудил се той напълно здрав, станал, разходил се из стаята и внимателно легнал на леглото. „Ето – мисли си – сега ще поспя.“ Ама вече не му се спяло. Въртял се Петраков от една страна на друга и не можел да заспи.

Та всъщност, тва е.

Една бабичка поради прекалено любопитство изпадна от прозореца, падна и се потроши.
От прозореца се подаде друга бабичка и почна да гледа надолу към потрошената, но поради прекалено любопитство също изпадна от прозореца, падна и се потроши.
После от прозореца изпадна трета бабичка, после четвърта, после пета.
Когато изпадна шестата бабичка, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където на един сляп, казват, му подарили плетен шал.

Имало един рижав човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, така че го наричали рижав условно. Той не можел да говори, тъй като нямал уста. Нямал и нос също. Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбначен стълб нямал, и нямал никакви вътрешности. Нищо нямал. Тъй че не е ясно, за кого става дума. Я по-добре да не говорим повече за него.

Веднъж видях как се сбиха муха и дървеница. Беше толкова страшно, че изскочих на улицата и избягах един дявол знае къде.
Така е и в албума: напакостиш, а после вече е късно.

Преметнал крак връз крак
Велимир седи. Той е жив. (Живак).