Винаги се издава, който говори за същност, независимо дали говори с радост
Или привидно отчаян, че той иска тази същност
Винаги да остане такава. И дори да се жалва – показва
Че той поне не знае средство за промяната на това, което е същност!
Около 1933
1
Добре, квит сте.
Това, което той ти даде – като го прие
Ти му се отплати. Сметката излиза. Но:
Каква работа прекъснахте като се разделихте сега?
Какво напускаш още, напускайки го?
При какво отиде като отиде при него?
Който идва от нищото
Не го питат защо, но
Защо отиде в нищото?
2
Само заради гласа ми ли си при мен? Моят брат
Има същия.
Ако те радват само моите думи за нещата, тогава
Може и да са други думи. Аз самият
Знам по-хубави.
Когато се изгуби лист хартия
На който си писал
Това не е страшно.
Може би ще го прочете някой
И ще се промени.
Лошо е само
Щом листът се разпадне.
Когато някой вземе съда
Който си напълнил
Това не е страшно.
Лошо е обаче
Ако няма дъно.
Около 1933
1
В плъзгащия се влак, между стъклото на прозорците насред зеленината седи едно меко индианско лице – това съм аз.
2
През цялото лято може да го видите във влаковете, в равнините, сред бърборещи жени и пушещи бледолики, реещ поглед над ливадите.
3
Аз не работя през лятото, само пътувам насам-натам и бродя из зеленината, но през септември лицето ми е вече пейзаж и тогава съм най-спокоен през цялата година.
4
От горите взимам със себе си мълчанието. От ливадите обаче движението нагоре и спокойствието от нивите, които растат под сърпа за ноемврийските нощи
5
в бара Черешово бренди.
1920
1
Кожата ми виси на парцали от тялото, изпосталяло като на скакалец, аз съм като негър в бяла риза, моята примамка за белите жени. Лежал съм в топли вирове като тояга от лешник, добър съм за леглото, казвам ви го.
2
Аз свиря на китара и миналото на струните се пробужда отново под големите ми ръце – това са черва от добитък, китарата пее животински, голямо животно е, което виси на тялото ми като кърлеж и благозвучно крещи, когато го душа. Към това припявам малки песни, които бера сутрин от дърветата.
4
Аз имам връзка с небето, наричам го Ацорл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е мъжка любов.
6
Аз обаче танцувам като негрите около медното слънце като изтезавам чревното животно и подражавам на крясъка на нивите и на въздишките на кравите при съвкупление.
7
Децата ми са бели като мляко, няма нужда никой да се страхува, те имат големи очи и ръце, те лочат мляко като млади агнета и крещят като лешояди, давам пълна гаранция!
1920
vs. archives 