vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „При четенето на Хораций“

 

Дори потопът
Не продължил вечно.
Един ден се оттеглили
Черните води.
Малцина бяха оцелелите, уви
Да видят края му!

1953

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Винаги съм смятал: най-обикновените думи“

 

Винаги съм смятал: най-обикновените думи
Трябва да са достатъчни. Щом кажа това, което е
Всяко сърце трябва да се разкъса.
Че загиваш, ако не се защитиш
Трябва да е очевидно, нали.

1956

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Тогава отново бях в Буков“

 

Тогава отново бях в Буков
Хълмист край езерото
Зле скрит зад щита на книгите
И бутилката, небе
И вода
Ме обвиниха, че съм знаел
За жертвите.

1953

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Кой обича ядача?“

 

Кой обича ядача?
Готвачът обича ядача.

Кой обича водача?
Автомобилостроителят обича водача.

Около 1950/51

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Слабости“

 

Ти нямаше никакви
Аз имах една:
Обичах

1950

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ах, как виждах света някога, когато аз самият бях нов в него“

 

Ах, как виждах света някога, когато аз самият бях нов в него
Нов трябваше да бъде и той. О, радостно време на започването!
Бял листът и моливът очертава големия план!
Първата линия в нищото, дръзко възхождаща през нищото във всецялото!
Изкоп за основите – дълбок: строежът ще е висок.
Виждане на невидяното никога! Изпробване на новото!

Около 1949

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Вечерната песен на Господа“

 

Щом синият вятър на вечерта събужда Бог Отец, той вижда небето над себе си да избледнява и му се наслаждава. На часа слухът му е оживен от великия космически хорал, на който той се отдава:
Крясъкът на наводнени гори, които всеки момент ще се удавят
Скърцането на на стари кафяви дървени къщи, на които им идва в повече бремето на мебелите и хората
Сухата кашлица на изтощени ниви, чиято сила е ограбена
Гигантският шум в червата, с който последният мамут приключва суровия си и блажен земен живот.
Изпълнените с тревога молитви на майките на вели мъже
Ревът на глетчерите на белите Хималаи, които се забавляват в ледената си самота и мъката на Берт Брехт, на когото му е зле.
И същевременно: лудите песни на водите, избликващи в горите.
Нежното дишане на спящи хора, полюшвани от стари дюшемета.
Екстатичното шумолене на житните ниви, дълги молитвени воденици.
Големите слова на велики мъже
И чудните песни на Берт Брехт, на когото му е зле.

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „4-ти Псалм“

 

1
Какво се очаква още от мен?
Аз наредих всички пасианси, изплюх всички вишновки
Натъпках всички книги в печката
Любих всички жени, докато не замирисаха като Левиатан.
Аз съм вече голям светец, ухото ми е вече толкова прогнило, че скоро ще се отчупи.
Тогава защо няма спокойствие? Защото хората продължават да стоят в двора като кофи за боклук – чакайки да хвърлиш нещо вътре?
Аз дадох да се разбере, че от мен не бива вече да се очаква Песен на Песните.
Насъсках полицията срещу купувачите.
Който и да е човекът, когото търсите – това не съм аз.

2
Аз съм най-практичният от всички мои братя –
И с моята глава се почва!
Моите братя бяха жестоки, аз съм най-жестокият –
И аз плача нощем!

3
Със скрижалите на закона са се строшили пороците.
Вече спиш със сестра си без истинска радост.
Убийството е прекалено уморително за мнозина
Писането на поезия – прекалено общо.
При несигурността на всички обстоятелства
Мнозина предпочитат да казват истината
Поради незапознатост с опасността.
Куртизанките стерилизират месо за през зимата
И дяволът вече не прибира най-добрите си хора.

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „3-ти Псалм“

 

1
През юли измъквате от вировете моя глас. Във вените ми – коняк. Ръката ми е от плът.

2
Водата на вира щави кожата ми, твърд съм като пръчка от лешник, бих бил добър в леглото, приятелки мои!

3
В червеното слънце върху камъните аз любя китарите: това са черва от добитък, китарата пее животински, тя смлясква малки песни.

4
През юли имам връзка с небето, наричам го Ацурл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е любов между мъже.

5
То става бледо, когато изтезавам моя чревен добитък и подражавам на червения разврат на нивите и въздишките на кравите при съвкупление.

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „1-ви Псалм“

 

1
Колко ужасяващо в нощта е изпъкналото лице на черната страна!

2
Над земята са облаците, те спадат към света. Над облаците е нищо.

3
Самотното дърво в каменното поле сигурно има чувството, че всичко е напразно.
То още не е виждало дърво. Няма дървета.

4
Винаги си мисля: не ни наблюдават.
Проказата на единствената звезда в нощта преди да залезе!

5
Топлият вятър, добър католик, полага усилия за установяване на връзки.

6
Аз се явявам много поединично. Аз нямам търпение.

7
Ние пътуваме с голяма скорост по посока на звезда в Млечния път. По лицето на земята е изписано голямо умиротворение. Сърцето ми бие прекалено бързо. Иначе всичко е наред.

1920