Бертолт Брехт, „Песен за майка ми. Псалм 8“

by Владимир Сабоурин

 

1
Вече не си спомням лицето й такова, каквото беше преди да я споходят болките. Тя уморено отмяташе черните коси от изпосталялото чело, още виждам ръката при това движение.

2
Двайсет зими я заплашваха, страданията й бяха легион, смъртта се срамуваше от нея. После тя умря и откриха едно детско тяло.

3
Тя израсна в гората.

4
Тя умря сред видения, които я гледаха прекалено дълго докато умираше – и бяха се втвърдили. Простиха й, че страда, но тя се луташе сред тези видения преди да рухне.

4
Мнозина си тръгват от нас, без да ги задържаме. Казахме им всичко, вече нямаше нищо между тях и нас, лицата ни се втвърдиха при сбогуването. Не казахме обаче важното, а спестихме от необходимото.

5
О, защо не казваме необходимото, щеше да е толкова леко – и ще бъдем прокълнати заради него. Бяха леки думи, непосредствено зад зъбите, изпаднаха при смеха и се задушихме от тях с присвито гърло.

6
Сега майка ми е умряла, вчера, привечер, на 1 май! Вече не можеш да я изровиш с нокти!

1920