vs. archives

1
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Няма връщане назад.
На вратата вече е денят
Вече усещате нощния вятър –
Няма да има вече зазоряване.

2
Не се оставяйте да ви мамят!
Животът е твърде малко.
Пийте на големи глътки!
Няма да ви е достатъчно
Когато се наложи да го изоставите!

3
Не се оставяйте да ви утешават!
Няма чак толкова много време!
Оставете тлението на спасените!
По-голямо от живота няма –
И не ви чака вече с открити обятия.

4
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Да робувате и да ви изтощават!
Какво остава още да ви плаши?
Умирате с всички твари
И след това няма нищо.

1925

1
Когато тя удави се и плуваше надолу
От малките реки в големите
Опалът на небето изглеждаше тъй чуден
Сякаш трябваше да умилостиви трупа.

2
Водораслите и речните треви обрастнаха я цяла
И тя започваше да натежава
Плуваха рибите хладно покрай крака й
Животни и растения обременяваха последния й път.

3
Небето беше вечер тъмно като дим
Звездите нощем със светлина уравновесяваха.
Но сутрин беше ясно, за да има
И за нея още залези и зазорявания.

4
Когато тялото й се разложи във водата
Се случи тъй, че Бог (ужасно бавно) полека лека я забрави
Лицето първо, ръцете после, косата най-накрая.
Тогава стана мърша тя в реките с много друга мърша.

1925