vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Мисли за продължителността на изгнанието“

 

1
Не забивай пирон в стената
Хвърли дрехата на стола!
Защо да планираш четири дни напред?
Утре ще се върнеш у дома!

Остави дръвчето без вода!
Защо да садиш дърво?
Преди да порасне колкото едно стъпало
Ще си отидеш радостен оттук!

Нахлупи ниско каскета, когато минават хора!
Защо да прелистваш граматика на чужд език?
Новината, която ще те повика у дома
Е написана на познат език.

Както се люпи мазилката
(Не предприемай нищо!)
Така оградата на насилието ще се разпадне
Издигната на границата
Срещу справедливостта.

2
Виж пирона в стената, който заби!
Кога смяташ, че ще се върнеш?
Искаш ли да знаеш какво вярваш в най-съкровеното на душата си?

Ден след ден
Работиш за освобождението
Седнал в стаята, пишеш
Искаш ли да знаеш какво смяташ за работата си?
Погледни малкия кестен в ъгъла на двора
До който мъкнеше каната, пълна с вода!

1938

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ти, който седиш на носа на кораба“

Ти, който седиш на носа на кораба
И забелязваш в долната част теч –
По-добре не отмествай погледа, защото не си излязъл
От полезрението на окото на смъртта.

1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Възхвала на революционера“

 

Мнозина са в повече
Когато си тръгнат, става по-добре.
Но тръгне ли си той, липсва.

Той организира борбата си
За гроша на заплатата, за водата на чая
И за властта в държавата.
Той пита собствеността:
Откъде идваш?
Той пита възгледите:
На кого сте изгодни?

Навсякъде, където се мълчи
Там той ще говори
И където господства подтисничество и се говори за съдба
Той ще назове имената.

Където той седне на масата
Сяда на масата недоволството
Храната става лоша
И стаята е разпозната като тясна.

Където го натирват, там
Отива размирицата и откъдето е прогонен
Там остава все пак безпокойството.

1933

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Вместо-да-песен“

 

„Вместо да, вместо да
Останат у дома и в топлия креват
Имат нужда от купон, имат нужда от купон
Сякаш за тях има специална промоция.

„Това е луната над Сохо
Това е проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст
Това е „Където идеш ти, отивам и аз, Джони!“
Когато любовта и луната растат.“

„Вместо да, вместо да
Направят нещо със смисъл и цел
Купонясват те, купонясват те
И после естествено пукват в калта.“
„Каква е ползата тогава от луната над Сохо?

Къде е тогава проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст?
Къде е тогава „Където идеш ти, отивам и аз, Джони“?
Когато любовта приключи и пукваш самотен!“

1928

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „В мрачни времена“

 

В мрачни времена
Ще се пеят ли още песни?
Ще се пеят още песни
За мрачните времена.

1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Бояджията* говори за идните велики времена“

Бояджията говори за идните велики времена
Горите растат още.
Полята раждат още.
Градовете  не са изравнени със земята още.
Хората дишат още.

*Бояджията – прякор на Хитлер (б. пр.).

1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Възхвала на комунизма“

 

Той е разумен, всеки го разбира. Той е лесен.
Нали не си експлоататор, ти можеш да го схванеш.
Той е добър за теб, информирай се за него.
Глупаците го наричат глупав, нечистоплътните го наричат нечистоплътен.
Той е срещу нечистоплътнотта и глупостта.
Експлоататорите го наричат престъпление
Но ние знаем:
Той е краят на техните престъпления.
Той не е лудост, а
Краят на лудостта.
Той не е загадка
А разрешение.
Той е най-простото
Което е трудно да се направи.

1933

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Съобщение“

 

За другар, попаднал в ръцете на хитлеристите, нашите съобщават:

Видели го в затвора.
Той изглежда изпълнен с кураж и още има
Напълно черни коси.

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Утринен хорал за всеки“

 

Пробуждай се, прогнил християнино!
С греховния животец се захващай
Що за мошеник ти си покажи
Ще си получиш своето от Господа.

Брата си продай, мизернико!
Съпругата – в канавката, нищожна твар!
Господа за теб е въздух под налягане?
Ще видиш на съда Му Страшен!

1928

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Горчива любовна песен“

 

Както да стоят сега нещата
Беше време – много я обичах
Зная затова: някога
Сигурно била е тъй красива.

Не зная аз обаче вече как изглеждаше –
Един-единствен ден е заличил това, което седем месеца сия

1918