Бертолт Брехт „Когато тя отмести с поглед виолетовото“

by Владимир Сабоурин

 

Когато тя отмести с поглед виолетовото
Към изневяра се запътих с колене прерязани
По стълбите надолу, но в моето легло
От сън спасяващ вече бях лишен
Загърнах тялото си аз тогава в свежа дреха.

Небето млечно бе. Аз мислех хладно.
И смеех се със всички членове, отпаднали.
И после друго нямаше. От зори до здрач
Пътувах аз надолу по Мисисипи.

А привечер ми дойде да плача.
Тогава смъртната ми дреха
Отмита бе от сълзи и
Аз гол заспах, но не между краката й
А на студени камъни под мечката голяма

1919