vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Големите дървета в низините“

 

Големите дървета в низините
С мека светлина от облаци в короните
Тъмните преплетени дълбоко корени
Тъй стоите там, животни дето обитават.
Шиба мрачно буря голите ви клони
Много сме самотни, но и така добре е.
Лишени сме от светлина и дори от призраци.
А ако имахме – какво да правим с нея?

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Скъпа Марио, на душата годеницо“

 

Скъпа Марио, на душата годеницо
Сложена си прекалено тясно.
Една такава цепеница
Струва прекалено много мъжка сила.

Проливам семето си
Все преждевременно –
След цяла вечност наистина
Но дълго преди амина.

Скъпа Марио, на душата годеницо
Дебелата ти девствена ципа
Довежда ме все до бяс.
Що си толкоз тясна?

Що трябва тъкмо аз
Щот дълго залежала си
Да се мъча вместо някой друг
Тъкмо аз, когото ти обичаш за капак?!

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „През стаята мина вятър“

 

През стаята мина вятър
Сини сливи детето хапваше
Защото бялото си тяло
Отдаде тихо, времето си да прекара.

Но преди това тя демонстрира такт
Защото гол го искаше
Тяло като кайсия
Не се ебе по гащи.

Наистина при лудите игри
Никоя наслада в повече не бе й.
След това умело се изми
Всичко хубаво с времето си.

1920

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Когато тя отмести с поглед виолетовото“

 

Когато тя отмести с поглед виолетовото
Към изневяра се запътих с колене прерязани
По стълбите надолу, но в моето легло
От сън спасяващ вече бях лишен
Загърнах тялото си аз тогава в свежа дреха.

Небето млечно бе. Аз мислех хладно.
И смеех се със всички членове, отпаднали.
И после друго нямаше. От зори до здрач
Пътувах аз надолу по Мисисипи.

А привечер ми дойде да плача.
Тогава смъртната ми дреха
Отмита бе от сълзи и
Аз гол заспах, но не между краката й
А на студени камъни под мечката голяма

1919