Берт Брехт „Тази светлина от двора млечностъкленееща“

by Владимир Сабоурин

 

1
Тази светлина от двора млечностъкленееща
Още му мие лицето. То вече е бледо.
Мястото мирише на потта на посетителите
Паяци хладно плуват из помещението.

2
Какво усещаш, Мария, щом го съзреш?
Олюлява се, затваря кепенците – сляп ли е?
Разкопчава дюкяна на черния панталон, чете
Стар вестник. Парфюмът е абсент.

3
Под прозореца в светлината на лампа изсъхнало дърво
Бледнее пред очите шрифта на вестника
Присвиват се очичките, скланя се лицето
Угасвай, светлина! Изтлявай: ТОЙ обича СЕБЕ СИ.

4
Дървото сухо под прозореца гримасничи, трепери лудо.
Дъждът се продънва в студения мрак.
Олюлява се на излизане призрак оттука
С белтък по панталона – нарцисът!

1922