vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Берт Брехт „Още първия ден“

 

Още първия ден, още в самото начало
Когато двойката прегърната тук влезе
Знаеше прагът, че измъкване няма
И това прекрачване е последно.
Зелен зад оградата безмълвно потъна
Листака на дървото, увехнал изведнъж
И като тръпнещи в леглото се качиха
С усмивка изостави ги вятърът обичен.

1921

 

 

 

 

 

Реклами

Берт Брехт „Любовна смърт“

 

Като помия вечерта изля се връз прозорците
Пердетата са шугави от дим цигарен.
В зелената вода двамина влюбени се носят
Кат корабни останки от любов проядени.

Към края – и сънливост страшна
Тъй често ги налягаше, че те
Без порив правеха го. И като утайка
Избликваше във тях горчилката зелена.

Макар в сезон на тежки дъждове
Той още сменял потника между краката й
В тъмното сега отказал се е вече
И те не му обръщат вече никакво внимание.

1921

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Сега в нощта, когато те обичам“

 

1
Сега в нощта, когато те обичам
Бели са облаците в небето без звук
И водите бучат връз камъните
И вятърът тръпне в трънака сух.

2
Бели води текат
Надолу през годините.
И на небето все така
Облаците винаги.

3
По-късно в самотни години
Ще гледат облаците бели пак.
И ще бучат връз камъни водите.
И вятър ще тръпне в сухия трънак.

1921

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Кормчии на ковчег пиян до козирката“

 

Кормчии на ковчег пиян до козирката
Напушени на кораби тънещи в огнена жар
И той, дето на потъващото си корито
Канеше гларус, кит, водорасло и лунна светлина.

1921

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Било е тъмно някога“

 

Било е тъмно някога и някога ще бъде светлина
Отдайте почит на тези, които изпълниха си дълга
Разръфани от харпуни, гъбясали от води
Нагризани от плъхове, белязани от камшик
Гордо надигнаха непобедени лица.

1921