Роберто Боланьо „Последният дивак“ 2

by Владимир Сабоурин

 

2
Нямаше къде да ида. Дълго време
бродих в околностите на киното
като търсех отворено кафене, някой бар.
Всичко беше затворено, врати и решетки, но
най-странното беше, че сградите изглеждаха празни, сякаш
хората вече не живееха там. Нямах какво да правя
освен да обикалям и да си спомням
но дори паметта започна да ми изневерява.

 

(to be continued)