vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Само шум“

 

Само шум, шум като от смачкване на листове, шум като от изгаряни книги.

 

 

 

Роберто Боланьо „Дори на най-бедните улици“

 

Дори на най-бедните улици се чуваше смехът на хората. Някои от тези улици тънеха в пълен мрак, подобни на черни дупки, и смехът, който извираше неясно откъде, беше единственият знак, единствената информация, с която разполагаха обитателите и посетителите, за да не се изгубят.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Гласовете, които чувах, идеха от пустинята“

 

Гласовете, които чувах (гласове, никога лица, нито фигури), идеха от пустинята. Аз бродех в пустинята с нож в ръка. В острието на ножа се отразяваше лицето ми.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Реалността е като надрусан сутеньор“

 

Реалността е като надрусан сутеньор насред гръмотевична буря.

 

 

 

Роберто Боланьо „Стените бяха тапицирани с червена шумоизолираща материя“

 

Стените бяха тапицирани с червена шумоизолираща материя сякаш салонът беше шумоизилорана стая в лудница за курви.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Бриз, който миришеше на автомобилно масло“

 

Бриз, който миришеше на автомобилно масло, на сухи растения, на портокали, на гробище с циклопски измерения.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сякаш времето“

 

Сякаш времето, представено в класическата форма на старец, духаше безспир върху един плосък сив камък с черни жилки, покрит с прах, докато издълбаните в камъка букви станат съвършено разчетими.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Няма лирическа поезия“

 

Няма лирическа поезия, която да не е кълколене или чуруликане на егоисти, трели на мошеници, клокочене на предатели, пущане на мехурчета на кариеристи, извивки с гласа на педали.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Университетът на Санта Тереса“

 

Университетът на Санта Тереса приличаше на гробище, което изведнъж бе започнало да размишлява. Приличаше също на празна дискотека.