Роберто Боланьо „Сънувах устни“

by Владимир Сабоурин

 

Сънувах устни
(Самотни и отворени? Напукани от вятъра?)
Устни като сърце на птицечовка
Се движат сред клоните Не се дочува нищо
(Спрели са звука? Звука под дърветата?)
Влажни устни, които се усмихват в края на съня ми
Върху фон от листа Тапетите
на тази хотелска стая Жилав рисунък
Шумолене на средновековие