vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Едно Тао… Едно Тао… Нашият малък Дарио“

 

Едно Тао… Едно Тао… Нашият малък Дарио
отдалечаващ се в трамвай
из нощта на Мексико Сити.

С виолетовото си сако
в почти празен трамвай.
Усмихва се зад стъклото.

После трамваят се изгубва
с електрическото си дрънчене
сред нощта.

И сцената се повтаря отново и отново
и той ми казва без да излезеш през вратата
се опознава света.

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „За Роса Лентини, която иска да е възрастна и отговорна“

 

Айнщайн демонстрира нещо като изблик на учудването и дори на благодарност пред факта, че четири пръчици с еднаква дължина образуват квадрат, докато в повечето от вселените, дадени на неговото въображение, „квадратът“ не съществува.

Алфонсо Рейес

 

Хайде да играем на сляпа баба
когато у дома сме само ние двамата
и гърбушкото ни наблюдава от улицата

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „За Една Либерман“

 

Казва уличният артист от пешеходната зона:
Това е Пустинята.

Тук е където еврейската любовница
Изоставя своите любими.

И си споням, че ме обичаше и мразеше
И после се оказах сам в Пустинята.

Казва уличният артист: това е Пустинята.
Мястото, където се правят стихотворенията.

Моята родина.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Кошмарът започва някъде там, в тази точка“

 

Кошмарът започва някъде там, в тази точка.
Оттатък – нагоре и надолу – всичко е част от
кошмара. Не пъхай ръка в този съд. Не
пъхай ръка в тази ваза на ада. Някъде там
започва кошмарът и всичко, което направиш оттам
насетне ще порасте връз гърба ти като гърбица.
Не се приближавай, не се навъртай около тази двусмислена точка.
Дори да видиш да разцъфтавят устните на твоята истинска
любов, дори да видиш да разцъфтяват клепачи, които
искаш да забравиш или да си възвърнеш. Не доближавай.
Недей обикаля около това двусмислие. Не
помръдвай с пръст. Повярвай ми. Някъде там избуява
кошмарът.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах устни“

 

Сънувах устни
(Самотни и отворени? Напукани от вятъра?)
Устни като сърце на птицечовка
Се движат сред клоните Не се дочува нищо
(Спрели са звука? Звука под дърветата?)
Влажни устни, които се усмихват в края на съня ми
Върху фон от листа Тапетите
на тази хотелска стая Жилав рисунък
Шумолене на средновековие

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Текстове от Джо Холдеман, Дж. Г. Балард, Рубен“

 

Текстове от Джо Холдеман, Дж. Г. Балард, Рубен
Дарио, Луис Сернуда, Джек Лондон, Р. Л. Стивънсън,
Хорхе Тейлиер, Андре Бретон, Ърскин Колдуел,
Съветска Научна Фантастика, Валие-Инклан, Хамлет,
Даниел Бига, Насарио.

Любима, не е Раят.
По улиците се водят сражения след десет вечерта.
Никой не ме посещава.
Макар че храната, която приготвям, все още се ядва.

Как му викат на това? – попитах.
Океан.
Един дълъг и бавен Университет.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Какво правиш в този град където си беден и“

 

Какво правиш в този град където си беден и
неизвестен?
(Въпроса ме разведри) Остаряваш, разхождаш се
в околностите на музеите, съзерцаваш
момичетата на града враждебен към теб
О, отвърнах, всъщност преувеличаваш Упражняваш се в
търпение? Може би Мъжеството като витло?
Стъпките ми ме отведоха под тези акведукти Най-
добрите Доволен съм Момиче
паница супа в Кан Риера, топъл спален чувал през
зимата
Докато стиховете ти изгниват, каза гласът
В дванайсе в полунощ
Можи би възнамеряваш да се върнеш в родината си с очите
на Анселм Турмеда? Уморен Разведрен
след като подслушах чужд разговор
свалям си обувките като се усмихвам в тъмното
Но си сам
Не Някой, моят Изпитател, бди над сюжетите ми

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Деца на Дикенс“

 

Възхищаваш се на поета със здрави нерви Разбрахме ли се?
Разбрахме се По същия начин както се възхищаваш
на работника с убийствено работно време и на търговците
лягащи си призори броейки парите
и на момичетата на 25, които се чукат през цялата
нощ и на следващия ден се явяват на три или четири изпита
в университета

Трудно е да се разбере предходното Опитвам се да кажа
диви животни кръстосващи по стените на дома ми
Бухали и деца на Дикенс Гущери и хермафродити
нарисувани от Моро Слънцата на двете ми
стаи
Шумоленето на стъпки, което може да се втвърди всеки
момент
като скулптура от мръсен гипс Излинелите
очи на светеца препускащ за среща
с Дракона

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Моите замъци“

 

Тези аромати са моята палатка на бойното поле, казах
От страница 521 насетне ще се запозная с истинската си
любов В том втори мислех да намеря
изгубеното време Смътна идея за Галиите
Ереси Записки на Турмеда Морето обгръщащо
нежно островите Балеарски език
и рента Едва доловимото докосване на краката
в позата известна като кучешка Курът
като инжектор Забива се мощно и излиза
Недвижен между устните Толкова време
Тези аромати, тези дървета, този куп
спални чували изоставени зад къщата
Този час в черно-бяло

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Лиза“

 

Когато Лиза ми каза, че го е направила
с друг, в старата телефонна кабина на онзи
магазин в Тепеяк помислих, че светът
свършва за мен. Пичът бил висок слаб и
дългокос курът му голям, не изчакал
повече от една среща, за да проникне до дъно в нея.
Нищо сериозно, каза тя, но това е
най-добрият начин да те махна от живота си.
Пармèнидес Гарсия Салданя беше дългокос и можеше
да бъде любовникът на Лиза, но години
по-късно научих, че починал в психиатрична клиника
или се самоубил. Лиза вече не искаше
да си ляга с лузъри. Понякога я сънувам
и я виждам щастлива и студена в едно Мексико
скицирано от Лъвкравт. Пуснахме си музика
(Кенд Хийт, една от любимите банди
на Пармèнидес Гарсия Салданя) и след това го направихме
три пъти. Първият свърши в мен
вторият в устата ми, третият – само нишка
вода, къса риболовна корда – между гърдите ми. Всичко това
в рамките на два часа, каза Лиза. Двата най-лоши часа в моя живот
казах от другата страна на телефона.